Элизабет Костова - Историкът

Първото ми впечатление от Будапеща, добито през прозорците на таксито, което ни взе от летището, беше необятното благородство. Хелън ми обясни, че ще отседнем в един хотел близо до университета, на източния бряг на Дунава, в Пеща, но очевидно беше накарала шофьора да ни разходи край реката, вместо направо да ни закара там. Първо се движехме по достолепни улици от осемнайсети-деветнайсети век, тук-там оживени от взрив на фантазията в стил ар нуво или от могъщо старо дърво. Само след миг зърнахме Дунава. Беше огромен — не бях подготвен за великолепието му — и над него бяха прехвърлени три големи моста. От нашата страна на реката се издигаха невероятните неоготически шпилове и куполът на парламента, а от другата страна се извисяваха грандиозните, обградени с дървета крила на кралския дворец и островърхите кули на средновековните църкви. Точно по средата се беше ширнала реката, сиво-зелена, с леко надиплена от вятъра повърхност, блестяща под лъчите на слънцето. Необятното синьо небе се беше надвесило над куполите, паметниците и църквите и докосваше водата, за да обогати още повече нюансите на цвета й.

Очаквах, че Будапеща ще ме заинтригува, че ще ме възхити; но не мислех, че ще изпадна в благоговение. Градът беше погълнал и претопил цял арсенал от нашественици и съюзници, започвайки с римляните и свършвайки с австрийците — или може би с руснаците, помислих си аз, като се сетих за горчивите забележки на Хелън, и все пак беше останал различен от всички. Не беше нито западен, нито източен като Истанбул, нито пък северноевропейски, въпреки цялата си готическа архитектура. През тясното прозорче на таксито съзерцавах великолепието — своеобразно, неповторимо. Хелън също се беше загледала и след малко се обърна към мен. Сигурно възхищението ми е било изписано на лицето, защото тя избухна в смях.

— Виждам, че нашето градче ти допада — каза тя и под сарказма й чух страстна гордост. После добави на нисък глас: — Дракула и тук е като у дома си, знаеш ли? През 1462 година крал Матиаш Корвин го затворил на около трийсет километра от Буда, защото заплашвал интересите на Унгария в Трансилвания. Корвин очевидно се отнасял към него повече като към гост, отколкото като към пленник, защото накрая дори му дал една унгарска принцеса за жена, макар че не се знае коя точно — тя станала втората съпруга на Дракула. За благодарност Дракула се покръстил в католическата вяра и двамата известно време поживели в Пеща. Щом обаче го пуснали от Унгария…

— Мисля, че се сещам — казах аз. — Веднага се върнал във Влахия, моментално завзел престола и се отрекъл от католическата църква.

— Общо взето, да — призна тя. — Вече по-добре разбираш нашия приятел. Най-много от всичко искал да се качи на влашкия трон и да го задържи за себе си.

Твърде скоро таксито взе да криволичи в старата част на Пеща, далеч от реката, но и там имаше чудеса, които да зяпам, както и направих, без никакъв срам — кафенета с балкончета, напомнящи за славата на Египет и Асирия, пешеходни улици, пълни с енергични продавачи и осеяни с гъста гора от железни улични фенери, мозайки и скулптури, ангелчета и светци от мрамор и от бронз, крале и императори, цигулари в бели туники, засвирили на някой ъгъл.

— Стигнахме — изведнъж каза Хелън. — Това е част от университета, а там е университетската библиотека. — Извих врат, за да зърна изящната класическа сграда от жълт камък. — Ако остане време, ще отидем и дотам, всъщност даже искам да погледна нещо. А това е хотелът ни, съвсем близо до „Модьор утца“, или за теб улица „Маджарска“. Трябва да ти намеря някоя карта, за да не се губиш.

Шофьорът измъкна чантите ни и ги стовари пред изисканата патрицианска фасада от сив камък, а аз подадох ръка на Хелън да й помогна да излезе от таксито.

— Така си и мислех — каза тя презрително. — Все този хотел използват за конференциите.

— На мен ми харесва — осмелих се да вмъкна.

— А, не е лош. Особено много ще ти хареса изборът между студена или вряла вода, както и полуфабрикатите в ресторанта. — Хелън плати на шофьора с множество грамадни сребърни и медни монети.

— Мислех, че унгарската храна е вкусна — казах й утешително. — Сигурен съм, че така съм чувал. Гулаш, паприка и така нататък.

Хелън завъртя очи.

— Като кажеш Унгария, всеки отвръща гулаш. Както като споменеш Трансилвания, и веднага казват Дракула — засмя се тя. — Но можеш да не ядеш в хотела. Почакай само да те нагости леля ми, или майка ми, и тогава ще си говорим за унгарска кухня.