Элизабет Костова - Историкът

— Говорила си с леля си? — аз се настаних в един от скърцащите столове до нея.

— Да, и тя беше невероятна, както винаги. Сигурна съм, че когато пристигнем, ще ми се накара, но това няма значение. Важното е, че ни е намерила конференция, в която да участваме.

— Конференция?

— Да. Направо е великолепно. Тази седмица в Будапеща има международна историческа конференция. Ще участваме като чуждестранни гости и тя ни е уредила визи, за да стигнем дотам — усмихна се Хелън. — Сред приятелите на леля ми очевидно има и историк от Будапещенския университет.

— И каква е темата на конференцията? — попитах аз, обзет от лоши предчувствия.

— Трудови въпроси в Европа до 1600 година.

— Доста широка формула. Предполагам, че ние ще участваме като видни османски специалисти?

— Точно така, скъпи ми Уотсън.

Въздъхнах.

— Добре тогава, че се отбих в Топкапъ.

Хелън ми се усмихна, но не можах да разбера дали беше дяволито или просто от доверие в способностите ми да се преобразявам.

— Конференцията започва в петък, така че имаме два дни да стигнем дотам. В събота и неделя ще слушаме лекции, като ти също ще изнесеш една. В неделя половината ден е свободен за разходки из историческите забележителности на Будапеща и ние ще се измъкнем, за да се разходим до майка ми.

— Какво ще изнеса? — не успях да прикрия гневния си поглед, но тя само приглади една къдрица зад ухото си и отвърна на погледа ми с невинна усмивчица.

— Ами, лекция. Ще изнесеш една лекция. Само така можем да участваме.

— И за какво, ако мога да попитам?

— За османското присъствие в Трансилвания и Влахия, струва ми се. Леля ми любезно добави твоята тема в програмата. Няма нужда да е нещо дълго, защото османлиите така и не успяват напълно да покорят Трансилвания. Помислих си, че за теб темата не е лоша, защото и двамата вече толкова много знаем за Влад, а пък навремето той е бил основната фигура в борбата, която отблъснала турските нашествия.

— Колко мило от твоя страна — изсумтях аз. — Искаш да кажеш, че ти знаеш толкова много за него. Нима мислиш, че ще се изправя на международна научна среща и ще дрънкам за Дракула? Спомни си, ако обичаш, че дисертацията ми е за холандските търговски гилдии, като при това още не е завършена. Защо ти не изнесеш лекцията?

— Би било нелепо — каза Хелън и събра ръце над вестника. — Аз съм — как да се изразя на английски? — стара чанта. Всеки в университета ме познава и неколкократно е умирал от скука пред моите трудове. Присъствието на един американец ще придаде малко блясък на цялото събитие и всички ще са ми благодарни, че съм те довела, макар и в последната минута. Присъствието на американец освен това ще разсее тежките им мисли за окаяния вид на университетското общежитие и за консервите с грах, които ще сервират на галавечерята последния ден. Ще ти помогна да напишеш лекцията — дори ще я напиша вместо теб, щом си толкова лош — а ти само ще я прочетеш в събота. Мисля, че леля каза към един часа.

Изпъшках. Тя беше най-невъзможният човек, когото бях срещал. Досетих се, че появата ми заедно с нея можеше да й донесе политическа черна точка с много по-голямо значение, отколкото тя беше готова да признае.

— Е, и какво общо имат османските турци във Влахия и Трансилвания с европейските трудови въпроси?

— Ще намерим начин да вмъкнем и малко трудови отношения. Това е красотата на солидното марксистко образование, което ти не си имал привилегията да получиш. Повярвай ми, ако се вгледаш внимателно, във всяка тема можеш да намериш трудови въпроси. Освен това Османската империя е била голяма икономическа сила, а Влад е прекъсвал търговските им пътища и достъпа им до природните богатства в крайдунавския район. Не се притеснявай — лекцията ти ще бъде зашеметяваща.

— Господи — успях да кажа аз.

— Не — тя поклати глава, — никакъв Господ, ако обичаш. Само трудови въпроси.

Не се сдържах и се разсмях, като мълчаливо се възхищавах на блясъка в тъмните й очи.

— Само се надявам, че никой в Щатите няма да разбере за това. Представям си какво ще си помисли комисията по зашитата на дисертацията ми. От друга страна, Роси много би се забавлявал с цялата тази история.

Пак започнах да се смея, като си представих същия дяволит блясък в ясните сини очи на Роси, но бързо млъкнах. Мисълта за Роси така изгаряше сърцето ми, че едва издържах; ето ме тук, на другия край на света, далеч от кабинета, където за последно го видях, при това с пълното основание да мисля, че никога повече няма да го видя жив, а може би и че никога няма да разбера какво се е случило с него. Никога беше доста дълъг и отчайващ срок, който за секунда се опитах да си представя, но после изблъсках тези мисли настрана. Отивахме в Унгария да говорим с жената, която може би го е познавала — отблизо — много преди аз да се запозная с него, още когато се е борел да открие Дракула. Това беше следа, която не можехме да си позволим да пренебрегнем. Ако за да стигна там, трябваше да изшарлатанствам и да изнеса една фалшива лекция, бях готов дори и на това.