Эрих Ремарк - Обичай ближния си

— О, глупости, глупости! — каза мършавият, показвайки редица развалени зъби. — Много хора са спечелвали цяло богатство за половин час, съседе.

Щайнер видя още двама други на съседната маса. Единият беше дебел, с плешиво теме, а другият — мургав, с гъсти коси и голям нос. И двамата го наблюдаваха с престорено равнодушие.

— Ако е само за половин час — каза с привидно колебание Щайнер, — бих могъл да си пробвам късмета.

— Разбира се, разбира се — отговори сърдечно слабото човече.

— Мога ли да прекратя, щом пожелая?

— Разбира се, съседе, щом пожелаете.

— Дори ако печеля?

Дебелият мъж на масата сви устните си и погледна към мургавия; решиха, че са уловили истински глупак.

— Тогава е точно време за прекратяване на играта — изблея весело мършавото човече.

— Добре тогава.

Щайнер седна на масата. Дебелият размеси картите. Щайнер спечели няколко шилинга. Когато дойде ред да раздава, той опипа ръбовете на картите, размеси ги, разсече колодата там, където почувства някакъв белег, поръча за пиене и се възползва от случая, за да погледне белязаната карта. Видя, че са прегънати поповете. Разбърка отново картите и ги раздаде. След четвърт час бе спечелил трийсетина шилинга.

— Чудесно, чудесно! — блееше дребното човече. — Да увеличим ли малко залога?

Щайнер кимна. Спечели и следващите игри с по-висок залог. Сетне започна да раздава дебелият. Пълните му червени ръце бяха твърде малки, за да се справят с картите. Но Щайнер видя, че въпреки това дебелият е много изкусен. Когато вдигна ръка, видя, че има три дами.

— Колко? — запита дебелият като дъвчеше крайчеца на пурата си.

— Четири — каза Щайнер. И забеляза, че дебелият трепна. Щайнер би трябвало да поиска само две карти.

Дебелият му бутна четири. Щайнер видя, че първата карта е четвърта дама. Той не можеше да направи никакво вземане и хвърли картите си, като извика:

— Проклятие! Що за съвпадение!

Тримата играчи се спогледаха и обявиха също пас.

Щайнер разбра, че няма да успее да спечели нещо, освен когато сам раздава картите. Така че изгледите му бяха едно към три. Джебчията беше прав. Трябваше да действа бързо, преди другите да разберат. Той опита фокуса с асовете в най-простия му вид. Дебелият игра против него и загуби. Щайнер погледна часовника си.

— Трябва да вървя: последна игра.

— Хайде, хайде, съседе — изблея слабият мъж. Другите двама не продумаха.

При следващото раздаване Щайнер получи още в началото четири дами. Поиска още една карта. Деветка. Косматият мургав мъж изтегли две карти. Щайнер видя, че слабият му ги измъкна от долния край на колодата. Той разбра какво става, но продължи да наддава до десет шилинга, след това обяви пас. Мургавият го стрелна с поглед и събра банката.

— Какви карти имахте? — извика мършавото човече, като дръпна ръката на Щайнер. — Четири дами и пасувахте, глупчо! Ами че вие можехте да ограбите всички пари с тези карти… А вие какво имахте? — обърна се той към мургавия.

— Три попа — отвърна намръщено последният.

— Така! Виждате ли? Щяхте да спечелите, съседе… Докъде бихте стигнали с трите попа?

— С три попа бих стигнал до луната — отговори сърдито мургавият.

— Сбърках — каза Щайнер. — Помислих, че имам само три дами. Четвъртата сметнах погрешно за вале.

— Каква игра!

Сега раздаваше мургавият. Щайнер получи попа и изтегли четвъртия. Заложи петнайсет шилинга, след това обяви, че пасува. Дебелият си пое шумно дъх.

Щайнер бе спечелил около деветдесет шилинга, а оставаха още два рунда.

— Какво имате този път, съседе? — Мършавият се опита набързо да погледне картите на Щайнер, който чукна ръката му.

— Такъв ли е тукашният обичай? — запита той.

— О, извинете! Но човек става любопитен, нали знаете.

При следващото раздаване Щайнер загуби осем шилинга. Той не искаше да залага вече. После взе картите и ги разбърка. Разбъркваше ги много внимателно и постави трите попа под колодата, за да може да ги даде на дебелия. Фокусът сполучи. Мургавият играеше само привидно. Дебелият изтегли една карта. Щайнер му даде последния поп. Дебелият преглътна и се спогледа с другите. Щайнер използва тази минутка за фокуса с асовете. Хвърли три от картите си и взе последните два аса, оставени на горния край на колодата.

Дебелият почна да залага. Щайнер сложи картите си и продължи колебливо играта с него. Мургавият дублира. Когато стигнаха до сто шилинга, той се отказа от играта. Дебелият повиши залога до сто и петдесет.