Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Най-напред обаче трябваше да я подмами в капана. Нямаше представа дали „измъчването“ на Лайка ще я накара да дойде и да спаси кучето си. Най-малкото обаче щеше да привлече вниманието й.

За целта Моро бе модифицирал текстовата база данни на Лайка и бе добавил няколко реакции, симулиращи подлагането на мъчения — скимтене, плач, вой от болка, изтичане на кръв от рани, призиви за помощ към Дороти… Лайка бе сравнително елементарна програма и Моро успя да модифицира изходния й код само за няколко часа.

Тъкмо нагласяше капана, когато интеркомът иззвъня. Търсеха го от охраната, за да го уведомят, че поръчаната от него храна е пристигнала.

— Пратете я горе.

Посрещна момчето във външния офис, даде му бакшиш от десет долара и отнесе кутиите китайска храна на бюрото си. Работата при Лансинг се бе оказала интересна, но обсебваща. Моро се бе присъединил към „Лансинг Партнърс“ преди дванайсет години. „Партнърс“? Ама че майтап! Лансинг никога не бе имал партньори или съдружници. Бяха само двамата с Моро, плюс помощен персонал и една идея. Но, слава богу, бяха направили пари. Преди да срещне Лансинг Моро бе един от основателите на групата хакери, известна като Джондоу. Хванаха го, че е проникнал в базата данни на „Боинг“ и е ровил във файловете с договорите за военни доставки, в резултат на което прекара година и половина зад решетките. Когато излезе, пред вратите на затвора го очакваше една лимузина. В нея седеше Джей Паркър Лансинг. Направи му предложение, което той не можеше да откаже. Никога нямаше да забрави колко много дължи на Лансинг, винаги щеше да му е благодарен. Макар понякога да го побиваха тръпки от него.

Заплатата и бонусите, които бе получил през изминалите дванайсет години, го бяха направили много богат. Трябваше да му признае това на Лансинг — той не беше стиснат като повечето инвестиционни банкери, които плащаха на компютърните си специалисти мизерни заплати. Лансинг беше щедър. Обективен. Умен. Безскрупулен. А вече и убиец, помисли си Моро и отново потръпна. Повдигаше му се при мисълта за онова, което бяха направили с онази жена. Убийството на Меланкорт — организирано и извършено толкова хладнокръвно, сякаш между другото — бе огромен шок за него и той все още не бе намерил начин да го преодолее. Не можеше да спи, събуждаше се посред нощ, чуваше онези писъци, виждаше как тялото на жената полита през парапета… От друга страна обаче тя си бе заслужила тази участ с безкрайните си искания за още и още пари.

Застави мисълта си да тръгне именно в тази посока, след което се зае с изпълнението на непосредствената си задача. Която изискваше да изяде порцията си свинско му шу. Не бе ял нищо цял ден, а вече наближаваше три след полунощ. Божичко, умираше от глад! Отвори кутиите, разстла една тънка питка върху хартиената чиния, изсипа върху нея малко свинско и зеленчуци, добави сос от соя и сливи, нави я на руло и я захапа. По брадичката му закапа соев сос, а стаята се изпълни с аромат на соя, джинджифил, сусамово олио и мононатриев глутамат.

Почувства се готов едва след като облиза пръстите си и ги изтри в купчинката салфетки. Завъртя се към клавиатурата и включи капана, като обърна посоката на действие на защитната стена така, че компютърът да е широко отворен. Бе инсталирал втори файъруол зад определена част от базата данни на своя „Крей“, за да попречи на Дороти да нанесе щети, докато се намира в капана. Освен това така щеше да й попречи да избяга през някоя задна вратичка.

Беше обмислил действията си много внимателно. Бе инсталирал специален прекъсвач, който да изключи компютъра в мига, в който капанът се задейства. Разбира се, подобно изключване на захранването би могло да нанесе известни щети, но не и такива, с които да не може да се справи. Предимството на този подход бе мигновеното обездвижване на Дороти.

Беше готов да действа. С помощта на търсачка, базирана на Кругъл 21, бързо успя да открие следите, които идентификационният й код бе оставил в няколко сървъра. Оказа се, че Дороти е минала през доста места. Явно някой я преследваше. Той изпрати малък бот, който да тръгне по дирите й и да остави информация на места, където тя би могла да я види, информация, която да я уведоми, че Моро е пипнал кучето й и се кани да го измъчва до смърт.

В три и половина сутринта зареди програмата на Лайка зад защитната стена и започна да я „инквизира“ — да ругае кучето, да го бие, да го измъчва. Всичко това вършеше в текст, добавяйки към текстовата база данни на Лайка жално скимтене и болезнени писъци, отправени към Дороти, като в същото време започна да изтрива определени участъци от нея, особено онези с вицовете. Възприемаше това като своеобразно осакатяване или дори ампутация.