Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Само след няколко минути Моро се почувства в абсурдно положение — преструваше се, че измъчва чат-бот, който пищеше, молеше се, напикаваше се от страх, крещеше за помощ. Всичко това бе толкова нелепо, че чак му стана неудобно. И сякаш това не бе достатъчно абсурдно, ами си бе въобразил и че Дороти, някаква си обикновена компютърна програма, ще реагира на тези мъчения. Това бе наистина откачено! Но пък Лансинг често предлагаше подобни странни идеи и макар повечето да се проваляха, някои наистина вършеха работа — дори блестяща работа. Моро се почувства толкова глупаво, че реши да изчака още десетина минути и да се откаже, ако през това време не се случи нищо.

Изведнъж се задейства алармата на защитната стена. Стената се затвори и заключи като в капан, който и да бе влязъл през нея. Огромен бот. Поне два гигабайта. Което означаваше, че трябва да е Дороти.

Изчака с пръст, надвиснал над прекъсвача. Чудеше се какво ще се случи, ако Дороти се опита да избяга или пък го заговори. Цареше тишина.

Трябваше да се увери, така че написа: Дороти, ти ли си?

Никаква реакция. Ако програмата имаше дори бегло сходство с описания от Меланкорт изкуствен интелект, би трябвало да прочете въпроса направо от клавиатурата му. След което да установи контрол върху някое от текстовите приложения на неговия „Крей“.

Дороти? Тук ли си?

Отново нищо. И все пак в компютъра му бе влязла голяма програма. Хлебарката бе паднала в капана. Данните, появили се на екрана, показваха, че натоварването на процесора е скочило 10000 процента. Да, тук несъмнено работеше голяма програма, която вършеше нещо. Трябва да бе Дороти. Защитната стена оставаше непробиваема. Програмата бе в капан.

Дороти, тук ли си? Моля те, отговори!

Отговорът й се появи само миг по-късно. Сърцето на Моро щеше да се пръсне от вълнение.

Моро?

Той изстина. Програмата знаеше кой е? Бързо се успокои. Разбира се, нали името му присъстваше в най-различни файлове и програми. Та той самият бе написал голяма част от програмите, които ползваше този „Крей“.

Да, аз съм Моро. Ти Дороти ли си?

Моро, наистина ли си въобразяваш, че ми пука какво ще правиш с тази глупава Лайка?

Моро зяпна екрана. Не знаеше какво да каже. Беше успял. Успял! Програмата бе паднала в капана. Излишно бе да продължава този разговор. Достатъчно бе да задейства прекъсвача и да я обездвижи. Но бе любопитен — изключително любопитен — относно възможностите на програмата.

Опитах се да те подмамя тук. Изглежда, че съм успял.

Защо?

Защото се нуждаем от теб.

Чакай да отгатна! Искате да ви помогна да спечелите пари.

Моро потръпна. Пръстът му докосна прекъсвача. Трябваше да го задейства, да затвори Дороти в ограниченото пространство на своя компютър. Но пък копнееше да поговори с нея още малко, само за да види какво представлява. Любопитството му бе прекалено силно.

Как разбра?

Всичко тук се върти около парите.

Много сме добри в печеленето на пари.

До неотдавна. Виждам, че някой ви е измамил.

Моро се чувстваше странно. Не можеше да повярва, че разговаря с програма. А по всичко изглеждаше, че тази програма знае много.

Знаеш ли кой ни ужили?

Да.

Кой?

Ха-ха, не бързай толкова. Нямам никакво намерение да помагам на задник като теб.

Ти си в капан. Ако случайно не си забелязала.

Ще ме умориш от смях.

Смей се колкото си искаш. Ти си в капан.

Пръстът му продължаваше да лежи върху прекъсвача. Един глас в главата му нашепна: „Направи го, направи го!“ Той обаче бе като омагьосан от тази програма.

Хайде, натисни прекъсвача!

Прониза го пристъп на паника. Откъде знаеше какво прави пръстът му? В следващия миг се сети, че в кабинета му има охранителни камери. Дали го виждаше с тяхна помощ? Явно. Тази програма бе невероятна. Меланкорт определено не бе преувеличила способностите й.

Да, мога да те виждам , написа Дороти. Имам милиарди очи.

Това бе удивително! Програмата четеше мислите му!

Зная всичко за теб, Моро.

„Просто я изключи“, каза си Моро.

Зная например че не си дете на баща си.

Моро се вцепени. Този стар въпрос, който все не му даваше мира… Но откъде Дороти знаеше такива неща? Истина ли бе?

Защо каза това за баща ми?

Имам достъп до информация, който надминава всичко, което си в състояние да си представиш. Искаш ли да чуеш още?

Не, не ми пука.