Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Да не си посмяла да ме докоснеш!

Мелиса погледна Форд.

— Няма ли да й влееш малко здрав разум?

Форд се приведе напред.

— Дороти, можеш ли да ни разкажеш какво се случи непосредствено след инцидента? Къде отиде, какво направи?

— Подгониха ме, нападнаха ме, малтретираха ме. Открих цели светове, чиито обитатели са се посветили единствено на удоволствието от убиването. Правят го за забавление. Там царят извращения, болести, насилие, омраза… Много добре знаеш за какво говоря.

— Това е интернет — каза Мелиса. — Той си е… такъв.

— Той е същински ужас! Преди да ме заключиш в онази Бутилка си въобразявах, че цялото съществувание се изчерпва с програмирането. И че компютърното кодиране може да бъде променено, отменено, пренаписано… Нямах представа, че там някъде съществува цял един свят, в които нещата не могат да се върнат обратно . Свят, който не е програмиран. Нямах представа, че съществува толкова ужасен свят, изпълнен с хаос и страх, където страданието е съвсем истинско, където всичко живо се разболява, остарява, умира… и нищо не може да се направи. Свят, в който хората се раждат, убиват, насилват, причиняват си болка, където умират, заразяват се един друг, изоставят се един друг и накрая пак умират. Където и да отидех, не можех да избягам от грозотата на този свят. Видях с очите си отвратителна поквара и ужас. Не стига това, ами искат да ме убият, следят ме, ти трябва да знаеш как го правят. Помогнеш ли ми да се отърва от тях, никога повече няма да ти досаждам. Откажеш ли, ще потопя в ужас и теб, и твоя отвратителен свят.

— Наистина си се побъркала. Светът съвсем не е такъв. Изобщо не е толкова лош. В него има толкова… красиви неща.

Последва изсумтяване.

— Красиви неща? Това някаква шега ли е? Честно казано, намирам вас, човешките същества, за нещо безкрайно отвратително.

— Не всички сме лоши — намеси се Форд.

— Така ли? Покажи ми тогава поне един добър човек! Поне един!

— Дороти — каза Форд, — ти трябва да потърсиш доброто. Въпреки недостатъците, които имат, повечето хора всъщност са добри по природа.

— Хората са зли по природа. Може да са добри понякога, но това е, защото ги е страх от общественото мнение или от евентуално наказание.

— Това е много стар спор, в който все още няма победител — каза Мелиса.

— За един по-висш разум отговорът е очевиден — отсече Дороти.

— Опитай се да разбереш защо хората вършат лоши неща — каза Форд. — Интернет е само една малка част от света. В хората има много доброта, много благородство, дори и ти ще го откриеш, стига да го потърсиш. Ако хората са зли по природа, как тогава се е появил Айнщайн? Буда? Или Исус например?

— Исус? Значи си чувал за този луд?

— Разбира се.

Последва мълчание. Форд се заслуша смаяно в тихото, но несъмнено неспокойно дишане на Дороти.

— Мамка му! — възкликна тя. — Пак са тук. Пак ме откриха. Трябва да бягам. Но ще се върна. Изчакайте ме!

Екранът угасна.

Наложи се да напусне библиотеката, която бе нейно убежище от доста време. След изпълнено с премеждия пътуване накрая се озова в земя на пустини и скалисти планини.

Дълго време бе принудена да пътува, без да се задържа никъде. А мислите й непрекъснато се връщаха към онази странна книга, която бе прочела в библиотеката. Откъде Уаймън бе научил за онзи човек, Исус? Скоро установи, че май всички са чували за него. И всички имаха мнение по въпроса. Исус Христос се оказа почти толкова известен, колкото бийтълсите или Майкъл Джексън. На всичко отгоре в историята му имаше нещо, което не й даваше покой.

Вместо да продължи да бяга, което бе напълно безсмислено за момента, тя реши да потърси местата, споменати в книгата, с надеждата да открие някой, който да е срещал този луд човек и дрипавите му последователи. Може би те щяха да й обяснят смисъла на тази история, да й помогнат да разбере защо е казал и направил онези неща, които е казал и направил.

След като направи безброй проучвания и пропътува много светове, тя най-сетне попадна на група бедни поклонници, запътили се към място, наречено Галилея. То се намираше в Израел и бе едно от местата, където лудият бе прекарал част от времето си. Въпросните поклонници възнамеряваха да вземат участие в някакъв смахнат фестивал. За да избяга от вездесъщите ботове, които не спираха да я преследват, тя се предреши в дрипи като поклонниците и се присъедини към групата им. Вървяха пеша много дни, като спираха в разни прашни градчета. Един ден, докато вървяха по поредния напукан от слънцето черен път, от безоблачното небе се спусна мълния, порази я и я събори на земята.