Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— Да — отвърна Меланкорт.

— Добре. Носиш ли програмата?

Тя бръкна в джоба си, извади една флашка и му я подаде.

— Програмата съвсем не е сложна. Нямам представа защо ви е притрябвала.

— Това си е мой проблем. Как се пуска?

— Съвместима е и с операционната система на „Епъл“, и с „Линукс“. Достатъчно е да включите флашката и да инсталирате програмата.

Той прибра флашката в джоба си.

— Благодаря ти, Пати. Имам само още няколко въпроса и ще си получиш парите.

— Писна ми от въпроси. Дайте си ми парите.

Лансинг се поколеба, после кимна на Моро и той й даде куфарчето. Тя го отвори, увери се, че е пълно със стодоларови банкноти, и го затвори.

— Дороти още ли е в неизвестност? — попита Лансинг.

— Да. Никой няма представа какво се случва. Шепърд също е в неизвестност, а в „Годард“ гъмжи от агенти. Говори се, че програмата е откачила, че излязла извън контрол, че се кани да започне война или да убие някого… такива неща.

— А може ли да го направи?

— Ами… трудно е да се прецени. Но реши ли, може да нанесе доста щети. Включително да убие някого.

— Че как е възможно една компютърна програма да взима подобни решения?

— Това вече се случва. При това всеки ден.

— Но не и без намесата на човек.

— Гледали сте онзи филм по Артър Кларк, нали? Помните компютъра ХАЛ. Това не е фантазия. Всички научнофантастични истории за полудели компютри може да ви се струват измислица, но истината е, че научната фантастика постепенно се превръща в реалност. Проблемът ХАЛ, както го наричат, тревожи програмистите вече от трийсет години. Това е причината ръководството на НАСА да не искаше да използва изкуствен интелект, но се оказа, че друга възможност просто няма. Дадеш ли автономия на един софтуер, му даваш и възможност да взима самостоятелни решения. Това е все едно да отвориш кутията на Пандора.

— От предишния ни разговор съдя, че тази програма е опасна. Може ли да ни направи нещо, ако се опитаме да я хванем? — попита Лансинг.

— Заплашите ли самото й съществуване, може да се случи всичко. Бих ви посъветвала да държите всичко, върху което работите, всичките си планове, комуникации и прочие, в устройства, които не са свързани с интернет. Не ползвайте дори телефон. Но това е ваш проблем, не мой. Приключихме ли?

— Последен въпрос: има ли вероятност да ви убедим да ни помогнете да хванем Дороти? Ще спечелите доста пари.

— Не, никаква. Приключих с това.

Тя се накани да си тръгне, но той я хвана за ръка и я спря.

— Не бива да ни виждат да си тръгваме заедно. От съображения за сигурност. Ние ще си тръгнем първи. Изчакайте пет минути, после си тръгнете и вие. Става ли?

Тя се намръщи, но след секунда колебание кимна.

Лансинг и Моро се отдалечиха, а Пати Меланкорт остана на място, стиснала здраво куфарчето. Лансинг изпита мимолетен пристъп на нещо, което би могъл да определи най-вероятно като съжаление. Докато крачеше към Куинс, зърна силуетите на двамата братя киргизци, които се появиха в другия край на моста и тръгнаха към Пати Меланкорт.

Асан Макашов и брат му Джиргал вървяха бавно към жената с куфарчето. Тя беше с гръб към тях и гледаше двамата мъже, които се отдалечаваха. Асан чуваше тихите стъпки на брат си, чуваше и своите. Двамата бяха с екипи за джогинг и вървяха бързо, без да разговарят. Знаеха какво трябва да направят.

Бяха на шест метра от жената, когато тя ги чу и се обърна. И се стресна.

— Здравейте — каза Асан, кимна любезно и се усмихна.

Когато видя, че се държат за ръце, бе видимо облекчена. „Двама влюбени на романтична разходка, сигурно това си мисли“, каза си Асан. Това бе номер, който бяха използвали и преди. И който винаги им бе вършил работа. Гейовете са кротки. Гейовете не убиват.

Когато стигнаха до нея, реагираха мигновено. Движенията им бяха тренирани, отиграни, приличаха на танц. Завъртяха се едновременно и застанаха от двете й страни. Асан сграбчи куфарчето с една ръка, докато с другата си ръка помогна на Джиргал да я повдигне над парапета. Тя нададе смразяващ кръвта писък, но не изпусна куфарчето, извиваше се като стисната за гушата котка. С другата си ръка се вкопчи в якето на Асан. Той се дръпна назад, като едновременно опита да издърпа куфарчето от ръката й и да освободи якето си, но тя се оказа изключително упорита. Беше се вкопчила в живота и пищеше като луда. В усилието си да изтръгне куфарчето Асан неволно спря падането й. Това се оказа достатъчно, за да може Пати Меланкорт да се хване за парапета с другата си ръка, докато краката й ритаха във въздуха, а самата тя крещеше с всички сили.