Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

— По дяволите! — извика Асан и задърпа куфарчето. — Пусни го!

— Помощ! — извика тя. — Не! Помощ!

Накрая Асан все пак успя да го издърпа и да го метне на моста зад гърба си, за да може да се заеме с двете си ръце с тази жена. Сега обаче тя се бе вкопчила и с двете си ръце в парапета, а краката й продължаваха да висят във въздуха. Асан се протегна и я удари силно в лицето, веднъж, втори път, но тя продължаваше да се държи, задъхани молби започнаха да прекъсват писъците й:

— Не! Недейте! Ааааа! Помощ!

Намеси се и Джиргал — стовари юмрук върху едната й ръка. Сега обаче тя бе успяла да стъпи и с единия си крак на моста. Понечи да се прехвърли през перилата, като се вкопчваше във всичко, до което успееше да се добере, захватът й бе по-силен и от този на октопод.

Асан отново я удари в лицето, но този път вложи повече сила. Удари я толкова силно, че носът й изпука като строшен орех. От носа и устата й изригна фонтан от кръв, но тя продължаваше да се държи, макар писъците й да преминаха в приглушено хъхрене.

— Отстъпи назад — каза Джиргал на киргизки.

Асан се дръпна, а Джиргал зае каратистка поза, вдигна крак и заби петата си право в лицето й, докато тя се опитваше да се прехвърли през парапета. Силата на удара отхвърли цялото й тяло назад и тя полетя с главата надолу. Размаха ръце и нададе сподавен вик. След три секунди тялото й пльосна във водата. Асан се наведе над парапета и впери поглед надолу. Вълните се уталожиха бавно. Тялото бе изчезнало, потънало на дъното на пролива.

— Мамка му! — изруга Асан и потри ожулената си ръка. Внимателно огледа парапета. Тук-там се виждаха петна от кръв и други следи от борба, включително няколко драскотини и два счупени нокътя, залепнали за ръждясалото желязо. Той извади кърпичка, изтри кръвта, прокара кърпичката върху драскотините, хвана с нея ноктите и я хвърли във водата.

Джиргал взе куфарчето и го отвори. Преброиха парите. Оказаха се с четири хиляди по-малко, точно както ги бе предупредил Лансинг. Беше им обещал да получат остатъка по-късно.

Двамата братя се обърнаха и пак тръгнаха по моста, хванати за ръце.

Докато наближаваха края на моста, Лансинг чу борбата и истеричните писъци. Моментът бе изключително подходящ, тъй като точно в този миг към „Ла Гуардия“ се приближаваше огромен самолет и виковете на жената се удавиха в рева на мощните му двигатели. Лансинг се сдържа и не се обърна, за разлика от Моро, който завъртя глава и проследи случващото се като хипнотизиран.

— Ерик? — каза Лансинг.

Моро най-сетне откъсна поглед от страховития спектакъл. Лицето му бе пребледняло, ръцете му трепереха.

— Добре ли си?

— Не съм свикнал с подобни неща.

— Ами свиквай. Когато открием кой е откраднал парите ни, с него ще се случи същото.

— Не беше нужно да я убиваш.

— Тя знаеше, че разполагаме с ръководството. Знаеше какво възнамеряваме да направим с тази програма. Смяташ ли, че щеше да се задоволи с получения дял, след като ние започнем да изкарваме милиарди? А и федералните покрай тази история в „Годард“? Как да оставим жива подобна бомба с часовников механизъм? Та тя щеше да избухне при първия по-труден въпрос, който й зададат агентите!

Моро не каза нито дума. Стигнаха края на моста, спуснаха се по стълбите, прехвърлиха се през оградата и тръгнаха по Двайсет и първа улица с нейните занемарени жилищни сгради, тухлени складове, товарни рампи и паркинги, опасани от мрежести огради с бодлива тел. Откриха колата на Меланкорт точно на мястото, където я бяха посъветвали да паркира. Беше заключена. Лансинг извади от джоба си един лист — написана на ръка бележка, която бе накарал Пати да напише по-рано под някакъв претекст. Беше се упражнявал да наподобява почерка й.

Задният прозорец на колата не бе мит отдавна.

Лансинг извади от другия си джоб латексова ръкавица. Сложи си я. Щеше да има само един шанс. Пое дълбоко дъх и написа с показалец върху прашния прозорец:

Съжалявам.

Простете ми.

Това бе достатъчно. Лаконичността придава повече достоверност.

Моро заговори едва когато продължиха към тяхната кола. Гласът му леко трепереше.

— Не ми каза какво ще правим с тази програма… „Лайка“.

— Ще я измъчваме.

Моро спря.

— Какво?

— Ще измъчваме домашния любимец на Дороти, за да я подмамим в капана.

— Нали разполагаме с идентификационния й номер. За какво ни е това куче?

— Така е по-лесно. Но ако това не проработи, винаги можем да използваме идентификационния й номер.