Стив Мосби - 50/50 убиец

Без да откъсва очи от мъжа, Джоуди протегна ръка назад и дръпна вратата. Може би Скот бе все още жив и тя щеше да го измъкне. Навярно двамата щяха да успеят да надвият непознатия.

— Защо не оставиш тези неща?

Тя поклати глава.

Мъжът едва се владееше.

— Върни се в постройката.

— Майната ти.

— Ако се върнеш — продължи той през стиснати зъби, — и двамата ще се престорим, че това никога не се е случвало.

Вратата не искаше да се отвори. Извърна поглед назад за секунда — тук имаше резе — и веднага насочи вниманието си към непознатия.

Той бе използвал момента, за да пристъпи напред.

Вратата бе заключена много по-здраво от нейната. Можеше да я отвори, но трябваше да вложи внимание и усилие, а мъжът нямаше да й позволи. Освен това й бяха нужни и двете ръце.

— Няма да те нараня — обеща той.

Направи още една стъпка.

— Това е просто игра.

Когато изрече тези думи, нещо в Джоуди се надигна. Внимавай, предупреди я гласът, когато Скот крещеше. Използвай го, когато имаш възможност. Не бе забравила нито една мъчителна секунда. Все още усещаше вината и болката, безсилието и гнева. Всички чувства изригнаха.

— Майната ти! — Преви се почти надве от ярост и го заплю. Искаше да го убие. — Чух те какво му причини, скапан извратеняко!

Ръцете й трепереха. Тлеещата цепеница не спираше да танцува пред нея.

— Майната ми ли? — Мъжът се бе овладял. Маската се сгърчи, когато той се намръщи. — Какво знаеш, мръсна курво? Нямаш никаква представа защо го правя. Изобщо не знаеш какво е да обичаш едно дете.

Отново пристъпи към нея. Джоуди размаха горящото дърво, но от топлината всичко пред погледа й се размаза. Той не се страхуваше, бе обладан от гняв.

— Нямаш никаква представа какво е любовта.

Тя сипа течност за запалки върху края на цепеницата. Дървото пламна.

— Назад — предупреди тя.

— Или какво?

След тези думи се втурна към нея, протегнал свободната си ръка, стиснал ножа с другата, готов да замахне. Тя загуби равновесие и отстъпи настрани. Изтегляше се обратно към огъня, пръскайки го с възпламеняващата смес. Подпали го. Убий го.

Той вдигна ръка, за да покрие очите си, но ненадейно замахна към нея. Ножът проряза въздуха пред лицето й.

— Ела тук! Върни се, мръсна кучко!

Ненавиждаше го. Мъжът бе едър, висок и настъпваше. Не спираше да размахва кутията и да го пръска с течността, докато отстъпваше назад.

Той се хвърли към нея — огромен и силен.

Държеше ножа ниско и й крещеше като обезумял — опитваше се да я стресне, да я уплаши, да я накара да отстъпи и да се примири със съдбата си. Това бе първият й инстинкт, но Джоуди се пребори с него — нали не си забравила крясъците на Скот — и стисна с лявата ръка кутията с всички сили.

Газта го заля и в същия миг той се блъсна в нея и я запрати някъде назад. Тя се строполи на земята, преди да разбере какво става. Усети, че пада тежко, опита се да извика, но не й беше останал дъх. Болка. Паника. Разгарялото се дърво бе между тях и тя почувства парещата топлина от едната страна на лицето си. След това мъжът се хвърли напред и цепеницата изчезна с него.

Джоуди остана да лежи неподвижна в продължение на цяла една секунда, прекалено стресната от падането, за да мръдне. После — давай — се насили да се превърти в обратната посока. Спечели няколко сантиметра безопасност. Само че мъжът пристъпваше през сечището към нея.

Отпред гореше.

Удряше гърдите си, за да спре лумналите жълти пламъци, но те се оказаха прекалено много. Ръкавите му се подпалиха, след тях пламна маската, накрая и косата. Той запищя . Тя му беше причинила това и бе доволна от постигнатото. Косата му гореше като свещ.

Джоуди скочи.

Мъжът може и да гореше, но не изпускаше ножа. А тя не разполагаше с нищо.

Той се отпусна на колене и се притисна в снега. Затъркаля се ту по гръб, ту по корем. Разнесе се съскане и пращене. От тялото му започна да се вдига дим, докато гасеше пламъците.

Тичай.

Няма.

Вместо да хукне, тя прекоси сечището и ритна една от каменните колони. Не се получи нищо, затова ритна още по-силно. Мъжът се бе надигнал на колене и длани и крещеше от болка и гняв. Последен ритник и всичко рухна. Чу се проскърцване на метал; вдигна се облак пепел и прах, във въздуха се понесоха ярко оранжеви искри. Джоуди усети топлината им.

Майната ти, помисли си тя и грабна един от камъните. Беше колкото тухла и също толкова тежък.

Нападателят й опита да се вдигне на крака, но така и не успя. Подпря се на лакти.