Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

— Аз съм Джон О’Хара — потвърдих онова, което и двамата бяхме видели на екрана. — А вие сте?…

— Специален агент Брубейкър — представи се тя. Прибра в кобура своя глок 23. — Помислихте, че аз…

— Че се каните да ме превърнете в петата жертва — довърших. — Почакайте, вие откъде…

Определено си довършвахме изреченията взаимно.

— Позвъних на входната врата, но никой не отвори. Заобиколих отзад, а вратата към вътрешния двор беше отворена… не чухте ли звънеца?

— Никой не го чува, повреден е — обясних. — Боже, май наистина трябва да го поправя.

Тя се разсмя, но не на саркастичната ми забележка.

— Какво? — попитах. — Кое е толкова смешно?

— О, нищо — отвърна тя и погледна към плота пред мен.

Сведох поглед и видях неподходящия нож, който се канех да запратя по нея подобно на някой нинджа боец. Ножът наистина нямаше да ми е много от полза. Стегни се, О’Хара. Това беше седемсантиметров нож за белене.

Свих рамене.

— Не е особено впечатляващ, а?

— Не се тревожете, виждала съм и по-малки — подхвърли тя. — Освен това не е важен размерът, а как бива използван, нали?

Беше и забавна.

— Жените наистина ли вярват в това? — попитах.

— Всъщност не.

— Ох — възкликнах. — Значи наистина сте дошли да ме нараните.

— А, ето я и нея — отбеляза тя.

— Коя?

— Фалшивата скромност. Самоиронията. В досието ви пише, че сте експерт в тази област.

— Наистина ли? Какво друго пише? — поинтересувах се.

— Цял куп интересни неща, поне в тази част, която имам право да чета — сподели тя. — Всъщност точно затова съм тук.

— За да обсъждаме досието ми?

— Не. Да ви помогна.

— Бюрото вече ме прати при психоаналитик.

— Знам. Но той не може да направи за вас онова, което мога аз — отсече тя.

— О, така ли? И какво е то?

— Да ви опазя жив.

Спрях и се загледах в зелените й очи.

— Добре. Мисля, че току-що напипахме общ интерес.

Репортажът от новините? Фактът, че тя се намираше в къщата ми? Беше напълно излишно да питам в кой отдел на Бюрото работи.

И все пак.

— Предполагам, че групата за поведенчески анализ не проверява домовете на всички Джон О’Хара в страната? — попитах.

— Не — отговори тя. — Боя се, че само вас.

Повече, отколкото би трябвало да се боя аз?

Седнахме на кухненската маса и я гледах как взема чантата си и вади оттам разни неща, като че ли това беше първият ден в училище. Бележник. Химикалка. Папка. Обаче имаше нещо, което бях сигурен, че не носи.

— Досието ми… НУ? — попитах.

— Също и НР — допълни тя. — Доста прочут сте.

— Прословут по-скоро.

— Виждате ли как се подценявате?

Щом досието ти е маркирано с „Не унищожавай“ и „Не размножавай“, има вероятност да си стигнал няколко пъти до ОР през годините.

Оплескване на работата.

— Очевидно сте видели репортажа в новините — започна тя. — Има един мъж, който убива само хора на име Джон О’Хара.

— Но в новините не споменаха нищо за пола на убиеца, а вие току-що го направихте. Мъж. Знаете ли кой е той?

— Не само това, дори се видях с него. Всъщност пихме бира заедно. Дълга история.

— Много романтично. И аз ли съм го срещал?

— Не знам — призна тя. — Но има нещо, в което съм сигурна. Той никак, ама съвсем никак не ви харесва.

— И по каква причина? — попитах.

— Свързано е по някакъв начин със смъртта на сестра му.

Съзнанието ми веднага започна да възпроизвежда всички случаи, по които бях работил, като бързо сменящи се кадри. Имаше няколко възможности, но усещане в стомаха ме насочваше към конкретно име. По дяволите, бях си спомнил за нея едва преди няколко минути, докато разговарях с доктор Папендзикас.

Като говорим за усещане в стомаха, тя беше истинска отрова отвсякъде. Продължавах да изпитвам болка дори само при изричането на името й.

— Нора? — попитах. — Той е братът на Нора Синклер?

Агент Брубейкър се взираше в мен от другата страна на масата. Ето че бях споменал Нора, а тя не каза нищо в отговор. Нито да, нито не, нито оу. Нямаше кимване, нито дори докосване на върха на носа. Нищо.

Вместо това тя скръсти ръцете си, слаби и с тен.

— Случайно да знаете името на съпругата на Джеймс Джойс? — попита тя.

Странен момент за решаване на литературни загадки.

— Не — отвърнах. — Не го знам.

— Нора. Името й е било Нора Джойс — каза тя. — Знаете ли кой е режисирал филма „Имате поща“?

Това го знаех. Какво да кажа? Доставчикът „Нетфликс“ ти дава възможност да гледаш много филми, за които иначе не би имал време. Освен това вече се появяваше и връзка между нещата.