Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Белмонте примигна присмехулно.

— Така ли мислите? Наистина ли вярвате, че всички скрити послания могат да бъдат разшифровани? Че винаги е възможно да се стигне до точното решение, ако се прилага подходящият метод?

— Убеден съм. Защото съществува универсална система, общи закони, които позволяват да се докаже това, което подлежи на доказване, и да се отхвърли останалото.

Старият човек направи скептичен жест.

— Простете ми, но не мога да се съглася с вас. Мисля, че всички разделения, класификации, категоризации и системи, които приписваме на вселената, са измислени и произволни. Те всички съдържат в себе си собственото си отрицание. Това е мнението на един стар човек с известен опит в тези неща.

Муньос се поразмърда на стола си и огледа стаята. Като че ли обратът на разговора не му харесваше особено, но Хулия имаше чувството, че той не би искал да промени темата. Тъй като го познаваше като човек, който не си пилее думите на вятъра, тя предположи, че той има определена цел. Може би Белмонте бе една от шахматните фигури, които Муньос разучаваше, за да реши задачата.

— Това твърдение е спорно — каза накрая Муньос. — Например вселената е пълна с доказуеми безкрайности: целите числа например, или шахматните комбинации.

— Така ли мислите? Искам да кажа, че всичко е доказуемо? Позволете ми да ви кажа в качеството си на музикант, какъвто бях някога, или по-скоро, въпреки всичко — Белмонте погледна със спокойно примирение безполезните си крака, — какъвто все още съм, че всяка система е несъвършена. И още, че доказуемостта е много по-слаба концепция от истината.

— Истината е като съвършения шахматен ход, той съществува, но трябва да го потърсиш. Ако имаш достатъчно време, винаги можеш да го откриеш.

Докато го слушаше, Белмонте се усмихна хитро.

— Бих казал по-скоро, че съвършеният ход, за който говорите — независимо от това дали го наричате „истина“ или по някакъв друг начин, може и да съществува. Но невинаги може да бъде демонстриран. И че всяка система, която си поставя това за цел, е относителна и ограничена. Опитайте се да пратите моя Ван Хойс на Марс или на някаква планета X, и нека видим тогава дали някой там ще може да реши задачата. Ще отида по-далеч: изпратете там плочата, която слушаме сега, и, за да усложним още повече нещата, я натрошете на парчета и я изпратете в такъв вид. Какво скрито значение ще има в нея тогава? Освен това, след като сте такъв привърженик на точните закони, искам само да ви припомня, че сборът от ъглите в триъгълника е 180 градуса в Евклидовата геометрия, но в елиптичната геометрия е по-голям, а в хиперболичната — по-малък. И това е така, защото няма една обща система за всичко, няма универсални аксиоми. Системите имат несъвместимости дори вътре в себе си. Обичате ли да се занимавате с парадокси? Те изобилстват не само в музиката и живописта, а предполагам, и в шаха. — Белмонте взе лист и молив от масата, написа няколко реда и ги показа на Муньос. — Хвърлете един поглед на това, моля ви.

Шахматистът прочете на глас:

— „Изречението, което пиша сега, е това, което вие сега четете.“ — Той погледна учудено стареца. — Е?

— Това е всичко. Аз написах изречението преди минута, а вие го прочетохте само преди четиридесет секунди. Което ще рече, че моето писане и вашето четене съвпадат с различни моменти във времето, но на този лист хартия едното „сега“ и другото „сега“ са несъмнено едно и също „сега“. Затова от една страна изречението е вярно, а от друга — абсолютно невярно. А може би пропускаме да вземем предвид представите за време? Не мислите ли, че това е добър пример за парадокс? Виждам, че не можете да намерите подходящ отговор. Е, със същия проблем ще се сблъскате и при загадката, поставена в моя Ван Хойс и другаде. Кой може да докаже, че вашето решение е правилното? Може би вашата интуиция и вашата система? Добре, но нали трябва да се позовете на някаква по-висша система, която би потвърдила валидността на вашата интуиция и вашата система? А на каква друга система ще се позовете, която ще подкрепи истинността на споменатите две? Струва ми се, че като шахматист тези няколко реда ще ви се сторят интересни:

Спирайки за малко след всеки стих, Белмонте прочете следното:

Играчът също е пленник — думите са на Омар — на друга дъска, на черни нощи и бели дни.

Бог движи играча, а играчът — шахматната фигура.

Но кой е богът зад Бог, който поставя началото на тленността и времето, на съня и смъртта?