Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Английска компания, формирана за експлоатация на търговските връзки с Източна и Югоизточна Азия и Индия през 1600 г. — Б.пр.

Къс черен базалт с неправилна форма, открит при археологически разкопки близо до град Розета (Рашид), до Александрия. Разшифроването на надписите върху него води до изясняване на египетското йероглифно писмо. — Б.пр.

„Сърце, завладяно от любов“(фр.) — средновековен алегоричен роман от крал Рьоне д’Анжу (1409–1480), вероятно илюстрован от самия него. Рьоне д’Анжу, сподвижник на Жана д’Арк, е бил сред най-влиятелните личности на епохата. Някои автори определят творчеството му като основен градивен елемент на ранния Ренесанс. — Б.пр.

Мадридският битпазар. — Б.пр.

Както е прието (фр.). — Б.пр.

„Помнете“ (англ.) — последните думи на крал Чарлз I Стюарт, произнесени на ешафода. — Б.пр.

„Скърбяща Богородица“ (лат.). — Б.пр.

Испанска графиня, съпруга на император Наполеон III. — Б.пр.

Шарл Морис дьо Талейран (1754 — 1838) — френски държавник и дипломат, известен с политическата си гъвкавост, благодарение на която оцелява последователно през Френската революция, управлението на Наполеон Бонапарт, реставрацията на монархията и при крал Луи Филип. — Б.пр.

Раздвоение на личността, описано в „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ от Р. Л. Стивънсън. — Б.пр.

Ешер, М. К. (1898 — 1972) — холандски график, известен със способността си да постига с помощта на реалистични детайли парадоксални оптически и концептуални ефекти. Графиките му са изключително популярни, обект на интерес както за широката публика, така и за математици и психолози. — Б.пр.

Вера Францевна Меншик (1906 — 1944) — гросмайстор, първи световен шампион за жени, запазва тази титла от 1927 до смъртта си. През 1937 става британска поданица. — Б.пр.

В гръцката митологии богиня на отмъщението. — Б.пр.

Франсиско де Сурбаран (1598–1664) — виден представител на испанския барок, чиито картини имат предимно религиозни сюжети и се отличават с комбинация на реализъм и мистична чувствителност в съответствие с духа на Контрареформацията. — Б.пр.

Питер Брьогел Стария (1525 — 1569) — фламандски художник от XVI в. Алегоричните му картини се отличават със строго морализаторство, съчетание на гротескна символика и фини визуални метафори. — Б.пр.

Йеронимус Бош (1450 — 1516) — фламандски художник от късното Средновековие; песимистичен моралист; творчеството му се отличава с необичаен индивидуализъм и символика, както и със сатирична интерпретация на човешките пороци. — Б.пр.

Става дума за английския крал Едуард VII, управлявал Великобритания в началото на ХХ век. — Б.пр.

Лоренцо Лото (1480 — 1556) — италиански художник от късния Ренесанс, известен с проникновените си портрети и платна, изпълнени с религиозен мистицизъм. — Б.пр.

Хуан Сореда — испански художник, работил в Кастилия в началото на 16 век. — Б.пр.

Лука Джордано (1632 — 1705) — най-популярният и продуктивен неаполитански художник от края на XVII в. Ранното му творчество е силно повлияно от испански художник Хосе де Ривера. — Б.пр.

Томас Гейнсбъро (1727 — 1788) — английски портретист и пейзажист от XVIII век. — Б.пр.

Заплитайте следите (фр.). — Б.пр.

Хуан де Фландес — фламандски художник, работил в Испания в периода 1496 — 1519 г. — Б.пр.