За миг вятърът разкъсва облаците, последният слънчев лъч се плъзва по повърхността на езерото и осветява лицето на застаряващата жена, заслепява очите й — светли, студени, почти безжизнени. Тогава, докато светлината агонизира, вятърът се усилва и започва да развява краищата на черния й воал като криле на врана. Онази болка отново я пронизва — там, близо до сърцето, сковава тялото й. За тази болка няма лек. Тя вкаменява крайниците й, спира дъха й.
Сега вече езерото е само неясно петно, потънало в сенки. Жената, облечена в траур, която някога светът е познавал като Беатрис Бургундска, знае, че зимата, нахлуваща от север, е последна в живота й. Тя се пита дали там, в мрака, към който се е упътила, ще срещне милосърдие, което да изтрие най-сетне от паметта й последните следи от спомена.
Ла Навата, април 1990 г.
$id = 9854
$source = Моята библиотека
Издание:
Автор: Артуро Перес-Реверте.
Заглавие: Фламандският майстор
Преводач: Боряна Василева
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: испански
Издание: второ
Издател: ИК Еднорог
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: испанска
Редактор: Юлия Костова; Издателство "Еднорог"
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978-954-365-078-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4435
Само че по-красива (ит.). — Б.пр.
Хосе Бенлиуре — испански художник, чийто дом в Мадрид е превърнат в музей; директор на Испанската академия в Рим от 1903 до 1912 г. Освен с живопис се занимавал и с приложни изкуства. — Б.пр.
In dubio pro reo (лат.) — „При съмнение в полза на обвиняемия“ — принцип от римското право — падежна форма на pluvis (лат.) — „дъжд“. — Б.пр.
Fatum (лат.) — съдба. — Б.пр.
„Бургундски хроники“(фр.). — Б.пр.
Ливра — стара френска парична единица. — Б.пр.
Couronne Margaridique (фр.) — игра на думи — „Короната на Маргарита“ или „Корона от бисери“. — Б.пр.
„Книга за забележителни мъже“ (лат.). — Б.пр.
Пиетрус Хусиус, знаменит художник (лат.). — Б.пр.
Майстор Пиеро Ван Хус, художник от Брюж (ит.). — Б.пр.
Добра работа от назоваемия Пиеро ди Хойс, прочут художник от Фландрия (ит.). — Б.пр.
Нарисувал я е майстор Пиетрус Хусиус, велик и прочут фламандец (лат.). — Б.пр.
Ролан — племенник на Карл Велики. Герой на епичната „Песен за Ролан“, наричан „Рицар без страх и укор“. — Б.пр.
Празникът се чества на 6 януари според католическия календар, съвпада с православния Богоявление. — Б.пр.
Ян Ван Ейк (1395 — 1441) — фламандски живописец, един от първите, разработили новата техника на рисуване с маслени бои. Творбите му, предимно на религиозни теми и портрети, съдържат скрита символика. — Б.пр.
Робер Кампен (1378 — 1444) — един от най-ранните и най-забележителни представители на фламандската школа в живописта. Творчеството му се характеризира с поетична интерпретация на ежедневието. Считан за предвестник на Ван Ейк и на целия Северен Ренесанс. — Б.пр.
На испански думата caballero означава благородник, рицар, конник. — Б.пр.
Комедия на маските, италиански театър, възникнал в средата на XIV век. Представленията почивали върху импровизацията на актьорите. — Б.пр.
Бустели (1723 — 1763) — прочут майстор на порцеланови статуетки от епохата на рококо, работил за порцелановата фабрика „Нимфенбург“. Едни от най-прочутите му статуетки са на персонажи от Комедия дел’арте. — Б.пр.
Горко на победените (лат.). — Б.пр.
Антонио Муньос Дегрен (1840 — 1924) — испански художник, преподавал живопис в Мадрид; приятел на семейството на Пикасо. — Б.пр.
Бартоломе Естебан Мурильо (1618 — 1682) — най-популярният представител на испанския барок в живописта. Картините му имат предимно религиозни сюжети. — Б.пр.
Става дума за края на Испанската гражданска война (1936 — 1939), завършила с установяване на диктатурата на генерал Франко. — Б.пр.
Алесандро Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца (1545 — 1592) — регент на Нидерландия от 1578 до 1592 г. — Б.пр.
Мигел Примо де Ривера, маркиз де Естеля (1870 — 1930) — генерал, държавник, установил авторитарен и националистичен режим в Испания от 1923 до 1930 г. — Б.пр.
Читать дальше