Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Надявах се да ми го кажете.

— Разбира се — уверен съм, че той няма да пострада от моето издайничество. — Сесар се усмихна по-широко. — Надявам се, уважаеми приятелю, че няма да се почувствате наскърбен от желанието ми да крия тази подробност до последния момент. Вярвайте ми, изпитвам голямо задоволство от факта, че не успяхте да разкриете абсолютно всичко сам. Не можете ли да предположите за какъв съюзник става дума?

— Не мога, но съм сигурен, че не е човек, когото познавам.

— Прав сте. Името му е Алфа РС-1212. Персонален компютър с комплексна шахматна програма с двадесет нива. Купих го, след като убих Алваро — на следващия ден.

За втори път, откак го познаваше, Хулия видя пълно удивление да се изписва на лицето на Муньос. Светлината в очите му бе изгаснала, устата му беше отворена от учудване.

— Имате ли да кажете нещо? — Сесар го наблюдаваше любопитно и развеселено.

Муньос го изгледа продължително, но не отговори. След малко се обърна към Хулия и каза глухо:

— Дайте ми една цигара, моля ви.

Тя му подаде пакета и той го повъртя в ръце, преди да извади една цигара и да я постави в устата си. Хулия му поднесе запалена кибритена клечка и той вдиша дълбоко дима, изпълвайки дробовете си. Сякаш пак се бе отдалечил на милион километри от тях.

— Трудно е да се преглътне, нали? — Сесар се изсмя тихо. — През цялото време сте играли срещу обикновен компютър, машина, лишена от мисли и чувства. Вярвам, че ще се съгласите — това е чудесен парадокс, съвършен символ на времената, в които живеем. Според По в автомата на Мелцел имало скрит човек, нали си спомняте? Но времената се менят, приятелю. Сега машината използва човека за прикритие. — Той повдигна пожълтялата фигурка на бялата дама и му я показа насмешливо. — Целият ви талант, цялото ви въображение и невероятен талант за математически анализ, скъпи ми сеньор Муньос, имат своята равностойност, побрана в обикновена пластмасова дискета, голяма колкото длан — иронично огледално отражение, което показва карикатурния ни образ. Опасявам се, че и вие, както Хулия, никога вече няма да бъдете същият човек. Но във вашия случай — той се усмихна замислено, — надали ще спечелите много от промяната.

Муньос продължаваше да мълчи. Той просто седеше с ръце в джобовете на шлифера, цигарата висеше на устните му, безизразните му очи бяха полупритворени заради дима. Приличаше на пародия на частен детектив от някой стар, черно-бял филм.

— Съжалявам — каза Сесар. Гласът му прозвуча искрено. Постави дамата обратно на шахматната дъска с вид на човек, който поставя края на една приятно прекарана вечер, и погледна към Хулия. — Накрая — каза той — смятам да ви покажа нещо.

Той отиде при едно махагоново писалище, отключи едно от чекмеджетата и извади дебел запечатан плик и трите порцеланови статуетки на Бустели.

— Печелиш наградата, принцесо. — Той се усмихна закачливо. — Пак успя да откриеш заровеното съкровище. Сега можеш да правиш с него каквото си поискаш.

Хулия огледа подозрително фигурките и плика.

— Не разбирам.

— След малко ще разбереш. През последните няколко месеца отделих време да се погрижа и за твоите интереси. В момента „Шахматната партия“ се намира на възможно най-доброто място: в сейфа на една швейцарска банка, нает от едно дружество с ограничена отговорност, което съществува само на хартия. Седалището му се намира в Панама. Швейцарските адвокати и банкери са скучни, но много почтени хора, а освен това никога не задават въпроси, стига да зачиташ законите на страната им и да им плащаш таксите. — Той постави плика на масата близо до Хулия. — Ти притежаваш седемдесет и пет процента от дяловете на това дружество, документите са в този плик.

Деметриус Зиглер, швейцарски адвокат и мой стар приятел, за когото съм ти говорил и преди, води делата на дружеството. Никой, освен нас и едно трето лице, за което ще говорим по-късно, не знае, че картината на Ван Хойс ще остане там, на сигурно място, още известно време. Междувременно „Шахматната партия“ ще се превърне в централно събитие в света на изящните изкуства. Медиите и специализираните издания ще раздухват скандала колкото е възможно по-дълго. По груби предвиждания можем да очакваме, че на международния пазар цената на картината ще достигне няколко милиона… долара, разбира се.

Хулия гледаше ту плика, ту Сесар — удивена и невярваща.

— Няма никакво значение каква цена ще достигне картината — промърмори тя с усилие. — Не можеш да продадеш крадена картина, дори в чужбина.