— Зависи как и на кого — отвърна Сесар. — Когато всичко е готово — да кажем, след няколко месеца, — картината ще излезе от скривалището си и ще се появи не на официален търг, а на черния пазар за картини. Сигурно накрая ще се озове по тайни пътища в луксозната вила на някой милионер в Бразилия, Гърция или Япония. Те се нахвърлят като акули на такива ценни произведения на изкуството — или за да ги препродадат, или за да задоволят някаква лична страст — била тя към красота, лукс или власт. Освен това една такава картина е добра дългосрочна инвестиция, защото в някои страни преследването за кражба на произведение на изкуството има двадесетгодишна давност. А ти си все още толкова млада. Не е ли прекрасно? Тъй или иначе, няма да се наложи да се безпокоиш за тези неща. Важното е, че през следващите няколко месеца, докато Ван Хойс поеме на своето тайно пътешествие, банковата сметка на твоята нова панамска фирма, открита само преди два дни в друга солидна цюрихска банка, ще се увеличи с няколко милиона долара. Ти няма да се грижиш за нищо — има кой да се занимава с всички необходими транзакции от твое име. Постарал съм се да осигуря такъв човек, принцесо, а освен това да гарантирам абсолютната му лоялност. Вярно, той е само доверен наемник, но не е по-лош от много други, дори доста по-надежден. Никога не се доверявай на безкористните приятелства.
— И кой е той? Швейцарският ти приятел?
— Не. Зиглер е съвестен, опитен адвокат, но не разбира много от изкуство. Затова се обърнах към човек, който има необходимите контакти, няма помен от скрупули и е достатъчно добър експерт, за да се движи безопасно в този подмолен свят. Пако Монтегрифо.
— Шегуваш се.
— Никога не се шегувам, когато става дума за пари. Монтегрифо е странен тип, и трябва да се признае, дори е малко влюбен в теб, но това няма нищо общо с работата ни. Важното е, че той е абсолютен мошеник, но и много надарена личност, и никога няма да направи нещо, с което да ти навреди.
— Не разбирам защо. Ако картината е в ръцете му, той ще се измъкне като светкавица. Монтегрифо е способен да продаде родната си майка за някой акварел.
— Несъмнено, но теб няма да продаде. Първо, защото Деметриус Зиглер и аз го принудихме да подпише един куп документи, които нямат валидност, ако се извадят на бял свят, защото цялата операция е незаконна, но които са напълно достатъчни да докажат, че ти нямаш нищо общо с всичко това. Те могат и да го накиснат, ако се раздрънка или играе нечестно — достатъчно, за да има основания полицията да го преследва до края на живота му. Имам сведения и за някои тайни, които, ако бъдат публикувани, ще съсипят професионалната му репутация. Заради тях може да бъде преследван от закона. Доколкото ми е известно, поне два пъти Монтегрифо е изнасял от страната и продавал в чужбина ценни предмети, които са част от националното ни културно наследство — предмети, които са минавали през ръцете ми и които аз съм му предавал в качеството си на посредник; картина от петнадесети век, най-вероятно на Пере Олер, открадната от „Санта Мария де Кашкаиш“, както и онзи прословут Хуан де Фландес 76, който изчезна преди години от колекцията „Оливарес“. Помниш ли?
— Да, помня. Никога не ми е минавало през ума, че ти…
Сесар сви безразлично рамене.
— Такъв е животът, принцесо. В моя бизнес, както и във всички останали, безукорната честност е най-сигурният път към гладната смърт. Но ние не говорехме за мен, а за Монтегрифо. Той, разбира се, ще се опита да задържи колкото е възможно по-голяма сума за себе си. Това е неизбежно. Но ще се задържи в определени граници — така, че да не наруши минималната печалба, гарантирана от панамската ти компания, над чиито интереси Зиглер ще бди като доберман. След като сделката бъде сключена, Зиглер автоматично ще преведе сумата от банковата сметка на дружеството с ограничена отговорност на друга банкова сметка, чийто номер ще бъде известен само на теб. После той ще закрие първата сметка, за да заличи следите ни, и ще унищожи всички документи, с изключение на тези, които се отнасят до тъмното минало на Монтегрифо. Тях ще съхранява, за да гарантира лоялността на нашия приятел, аукционера. Макар че съм сигурен, че на този етап предпазните мерки вече ще бъдат излишни… Между другото, Зиглер има изрични инструкции да влага една трета от печалбите ти в различни сигурни, изгодни сделки, за да изпере парите и да ти осигури и да ти гарантира финансова сигурност до края на живота ти, дори ако решиш да пилееш на поразия. Вслушвай се във всички съвети, които ще ти дава, защото Зиглер е добър човек, познавам го от двадесет години: честен, протестант и хомосексуалист. Разбира се, също така съвестно ще отделя и процентите на своята фирма плюс разноските по поддръжка на сметките.
Читать дальше