Артуро Перес-Реверте: Фламандският майстор

Запечатаният плик е загадка, която съдържа други загадки. В случая ставаше дума за голям, плътен, добре издут плик, в чийто долен ляв ъгъл бе отпечатано името на лабораторията. Докато го претегляше на ръка, ровейки с другата за нож сред безбройните четки, бурканчета с бои и лакове, Хулия никога не би могла да предположи до каква степен отварянето на този плик ще промени живота й.

Всъщност тя вече знаеше какво съдържа пликът. Или, както установи по-късно, по-скоро си мислеше, че знае. Може би затова не изпита никакво специално предчувствие, докато вадеше снимките от плика и ги разпръсваше върху масата. Едва когато започна да ги оглежда, затаи дъх. Едва тогава разбра, че работата й върху „Шахматната партия“ ще бъде много далеч от рутината. Неочакваните разкрития при реставрацията на картини, мебели и дори подвързии на антикварни книги, бяха нещо обичайно за нейната професия. През шестте години, откакто се занимаваше с реставрация на произведения на изкуството, тя също бе имала немалко открития на предварителни скици и повторни появи на скрити от художника детайли, на ретуши, наслагвания на пластове и дори на фалшификати. Но никога досега не й се беше случвало да се натъкне на надпис, скрит под повърхностния слой на картина: три думи, които личаха на рентгеновата снимка.

Тя взе смачкания пакет цигари без филтър и запали една, без да откъсва очи от снимките. Това, което показваше рентгенът, не оставяше място за съмнение. Картината беше дело на фламандски майстор от XV век и оригиналната скица, изпълнена изцяло в сиво, беше също толкова ясно видима, както и шарките на дървото и местата, където бяха залепени трите дървени плоскости, съставили площта, върху която художникът постепенно бе създал творбата си — от грунд до лак. В долната част на картината, изваден на бял свят пет века по-късно благодарение на рентгеновите лъчи, се виждаше скритият надпис — готическият шрифт се открояваше ясно на черно-белия фон на шахматната дъска.

QUIS NECAVIT EQUITEM

Хулия знаеше достатъчно латински, за да си преведе фразата без речник. Quis — Въпросително местоимение, което означава „кой“, necavit , от neco , „убивам“, и equitem , винителен падеж единствено число на думата eques — конник, рицар. Кой уби конника? Добавянето на въпросителен знак, който на латински би бил излишен поради присъствието на въпросителното местоимение quis , придаваше на фразата атмосфера на тайнственост.

КОЙ УБИ КОННИКА?

Въпросът беше най-малкото смущаващ. Тя си дръпна здраво от цигарата — държеше я в дясната си ръка, докато с лявата се зае да прережда рентгеновите снимки на масата.

Някой, вероятно самият художник, бе заложил тази загадка в картината и после я бе покрил с пласт боя. Възможно бе, разбира се, това да бе сторено по-късно от друг. Това й даваше диапазон от пет века, в които трябваше да се рови, за да установи откога датира надписът. Идеята привличаше Хулия. Решаването на загадката надали щеше да се окаже много трудно. В крайна сметка това й беше работата.

Тя взе снимките в ръце и стана. Сивкава светлина падаше през големия прозорец на наклонения таван право върху картината, поставена на статива. „Шахматната партия“, масло върху дърво, рисувана през 1471 година от Питер Ван Хойс. Хулия се изправи пред картината и дълго се взира в нея. Беше интериорна сцена, нарисувана с характерната за фламандските художници от XV в. прецизност — от този тип картини, с които великите фламандци, използвали за първи път маслени бои, поставят основите на съвременната живопис. Централните фигури бяха двама мъже с вид на благородници, и двамата на средна възраст. Мъжете седяха от двете страни на шахматна дъска и явно се намираха по средата на партията. В дъното вдясно, край заострен готически прозорец, през който се виждаше пейзажът отвън, облечена в черно дама четеше книга, поставила я на скута си. Сцената се довършваше от съвършено предадените детайли, типични за фламандската школа, изпълнени с почти маниакална точност. Мебелите и украшенията, подът, настлан с черни и бели плочи, шарките на килима, малката пукнатина на едната стена, сянката, хвърляна от едва забележим пирон, забит в една от гредите на тавана. Шахматната дъска и фигурите бяха нарисувани със същата прецизност, както и лицата на хората, ръцете им, дрехите им — с реализъм, който допринасяше за чудесната завършеност на картината. Цветовете бяха съхранили яркостта си въпреки неминуемото потъмняване, дължащо се на постепенното окисляване на оригиналния лак.