Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Кой уби конника? Хулия се вгледа в снимката, която държеше в ръка и после в картината, на която с просто око не можеше да се забележи и следа от скрития надпис. Дори по-подробно изследване, с помощта на бинокулярен микроскоп, не даде никакви резултати. Тя спусна щорите на полегатия прозорец и стаята потъна в тъмнина. После постави в близост до статива триножник, върху който сложи ултравиолетова лампа. Под лъчите й най-старите материали — бои и лакове — започваха да флуоресцират, докато по-новите изглеждаха тъмни или черни — така се разкриваха ретуши и случаи на дорисуване. Но в този случай ултравиолетовите лъчи разкриха равномерно флуоресцираща повърхност — включително и в частта, където се намираше надписът. Това доказваше, че той е рисуван или от самия художник, или от друг човек, но много скоро след завършването на картината.

Хулия изключи лампата и вдигна щорите. Стоманеносивата светлина на есенното утро обля статива и картината; изпълни цялото претъпкано с книги ателие, с рафтове, преливащи от бои, четки, лакове и разтворители; подът беше осеян с дърводелски сечива, рамки и други, по-фини инструменти, антични скулптури, бронзови фигури, дървени подпори, картини, обърнати с гръб към стената, поставени върху скъпия, но изцапан с бои персийски килим. В единия ъгъл, върху бюро в стил Луи XV, беше поставена уредба, заобиколена от купчини плочи — Дон Чери, Моцарт, Майлс Дейвис, Лестър Боуи, Майкъл Еджес, Вивалди… Венецианско огледало в златна рамка представяше на Хулия собствения й, макар и малко замъглен образ: коса до раменете, сенки от недоспиване под големите, тъмни, и все още негримирани очи. Всеки път, когато Сесар видеше лицето й в златната рамка на това огледало, той не пропускаше да каже, че тя е очарователна като моделите на Да Винчи, ma piu bella 1. И въпреки че Сесар би могъл да бъде по-скоро експерт по отношение на младите момчета, отколкото по отношение на мадоните, Хулия съзнаваше, че е напълно прав. Дори тя самата обичаше да гледа отражението си в обрамченото със злато огледало, защото то винаги й създаваше усещането, че внезапно се е озовала от другата страна на вълшебна врата, врата, зад която се крие път през времето и пространството — огледалото придаваше на образа й пълнокръвната жизненост на красавица от епохата на италианския Ренесанс.

Мисълта за Сесар я накара да се усмихне. Винаги се усмихваше, когато мислеше за него — още от детските си години. Това беше нежна, а често и съучастническа усмивка. Остави рентгеновите снимки обратно на масата, угаси цигарата в тежкия бронзов пепелник, работа на Бенлиуре 2, и седна зад пишещата машина.

Масло върху дърво. Фламандска школа. Датирана — 1471 г.

Художник: Питер Ван Хойс (1415–1481).

Основа: три слепени дъбови плоскости.

Размери: 60х87см (три еднакви плоскости с размери 20х87).

Дебелина на плоскостите: 4 см.

Състояние на основата: няма измятане, не се забелязват щети от дървояд.

Състояние на нарисуваната повърхност: добра плътност на слоевете. Няма изменения на цветовете. Леки напуквания в резултат на остаряване, но без издувания и излющване.

Състояние на повърхностния слой: никакви видими следи от влага или кристализация на соли. Подчертано потъмняване на лака в резултат на окисляване; препоръчително е свалянето на стария лак и нанасянето на нов.

Кафеварката бълбукаше в кухнята. Хулия стана и си сипа голяма чаша кафе — черно, без захар. Върна се с чаша в едната ръка, бършейки другата в размъкнатия мъжки пуловер, който бе навлякла върху пижамата си. Едно леко докосване на пръста й и звуците на „Концерт за лютня и виола д’аморе“ на Вивалди заляха стаята и затанцуваха на сивата утринна светлина. Отпи глътка от гъстото горчиво кафе, което опари върха на езика й. После отново седна, както си беше боса, и продължи да пише експертизата.

Ултравиолетов и рентгенов анализ: не са отбелязани значими изменения, вторични допълнения или прерисувани части. Рентгеновият анализ показва скрит надпис от същия период, с готически шрифт (виж приложените снимки). Надписът не може да бъде видян с помощта на традиционните методи на анализ. Възможно е да бъде открит, без оригиналът да пострада, чрез премахване на слоя боя, който покрива съответната част от картината.

Тя извади листа от пишещата машина и го постави в плик заедно с рентгеновите снимки, изпи остатъка от кафето си, все още много горещо, и запали нова цигара. Пред нея, върху статива, двамата играчи на шах се бяха задълбочили в своята партия, която продължаваше вече пет столетия, а на фона, до прозореца, дамата беше видимо погълната от книгата си. Шахматната дъска бе нарисувана от Питер Ван Хойс така майсторски и прецизно, че, както и всички останали предмети в картината, шахматните фигури изглеждаха триизмерни. Усещането, че наблюдаваш действителна сцена, беше толкова силно, че лесно се постигаше търсеният от старите фламандски майстори ефект: превръщането на зрителя в част от самата картина, убеждаването му, че няма граница между пространството, в което се намира той, и изобразеното на картината — като че ли картината е фрагмент от действителността или действителността — фрагмент от картината. Прозорецът в дясната част на композицията, през който се виждаше пейзаж отвъд централната сцена, също допринасяше за този ефект, както и кръглото, изпъкнало огледало на стената отляво, отразяващо скъсените фигури на играчите и дъската — те се виждаха сякаш от перспективата на зрителя, който би стоял с лице към сцената. По този начин старият майстор беше постигнал удивителното свързване на три пространства — видяното през прозореца, това в самата стая и отразеното в огледалото — в едно цяло. Хулия си каза, че зрителят се чувства така, сякаш се намира в стаята, между двамата играчи.