Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

На пръв поглед положението беше ясно като бял ден: „Клеймор’с“ съжаляваха, че не могат да приемат условията на Менчу за равно участие в печалбата от продажбата на Ван Хойс. Редно бе Менчу да знае, че собственикът на картината, дон — тук Монтегрифо хвърли поглед към документацията пред себе си — Мануел Белмонте, със съгласието на своята племенница и съпруга й, е решил да се откаже от споразумението си с доня Менчу Рок и да прехвърли правата по продажбата на Ван Хойс на аукционна къща „Клеймор’с & Ко“. Той добави, че всичко изложено фигурира в съответния документ, заверен при нотариус. Монтегрифо отправи към Менчу поглед, изпълнен с дълбоко съжаление, съпроводен с въздишката на човек, който добре познава света.

— Да не искате да кажете — попита невярващо Менчу и чашката й тракна по чинийката, — че ме заплашвате да ми отнемете картината?

Монтегрифо погледна златните копчета на ръкавелите си, като че ли те бяха направили нетактична забележка, и подръпна педантично колосаните си маншети.

— Опасявам се, че това вече е факт — каза той разкаяно, като че ли представяше на вдовица сметките за дълговете, направени от покойния й съпруг. — Все пак, първоначално уговореният ви процент от печалбата си остава същия, разбира се, след като извадим от него разходите. „Клеймор’с“ няма желание да ви лишава от нищо, а само да избегне обидните условия, които вие, уважаема госпожо, се опитахте да ни наложите — той извади сребърната си табакера и я постави на масата. — „Клеймор’с“ просто не вижда причина да увеличи процента ви. Това е всичко.

— Не вижда причина ли? — Менчу погледна отчаяно към Хулия, очаквайки възмутени възклицания като проява на солидарност. — Причината, Монтегрифо, е, че благодарение на проведените от нас проучвания, цената на картината рязко ще се увеличи. Това не е ли достатъчна причина?

Монтегрифо погледна към Хулия, подчертавайки с галантно мълчание, че през ум не му минава да я включи в този унизителен пазарлък. Когато погледна отново Менчу, очите му станаха непроницаеми.

— Ако проведените от вас двете проучвания — това „вас двете“ показа недвусмислено какво му е мнението за способността на Менчу да провежда прочувания — увеличат цената на Ван Хойс, то и процентната печалба, за която сте се споразумели с „Клеймор’с“, автоматично ще се увеличи. — Той си позволи да се усмихне любезно, преди отново да отклони поглед от Менчу и да се обърне към Хулия. — Що се отнася до вас, промяната в положението по никакъв начин няма да засегне интересите ви. Напротив, „Клеймор’с“ — усмивката му не оставяше съмнение кой точно в „Клеймор’с“ — считат, че сте се справили забележително. Затова се обръщаме съм вас с молба да продължите реставрацията на картината. За финансовата страна не бива да се безпокоите.

— А мога ли да знам — долната устна на Менчу трепереше, както и ръката, с която държеше чашата с кафе, — откъде имате толкова подробна информация за картината? Защото Хулия може да е малко наивна, но не ми се вярва да ви е разказвала историята на живота си, докато сте вечеряли на светлината на свещите. А може би все пак тя е източникът?

Това беше удар под кръста и Хулия отвори уста да възрази, но Монтегрифо я успокои с един жест.

— Вижте какво, сеньора Рок, когато преди няколко дни си позволих да отправя някои делови предложения към вашата приятелка, тя излезе от положението възможно най-елегантно, като каза, че ще си помисли. Подробностите за състоянието на картината, скрития надпис и така нататък, ми бяха любезно предоставени от племенницата на собственика. Очарователен човек е този дон Мануел между другото. Длъжен съм да подчертая, че той оттегли отговорността за Ван Хойс от вас с крайно нежелание. Очевидно е човек, който държи на думата си, защото настояваше, не, всъщност постави изискване до края на реставрацията с картината да се занимава единствено Хулия. По време на тези преговори моето познанство, моят, така да се каже, тактически съюз с неговата племенница бе от неоценима полза. Що се отнася до сеньор Лапеня, нейния съпруг, той се отказа от всякакви възражение веднага, щом споменах възможността за малък аванс.

— Още един Юда — Менчу почти изплю думите.

— Предполагам, че можете да го наречете и така. — Монтегрифо сви рамене. — Въпреки че мога да се сетя и за други подходящи определения.

— Аз имам подписан документ, както знаете — продължи да протестира Менчу.

— Знам. Само че това споразумение не е нотариално заверено, докато договорът, който аз притежавам, беше сключен в присъствието на нотариус, племенницата и съпругът й бяха свидетели, освен това включва всевъзможни гаранции, дори и депозит като допълнителна осигуровка от наша страна. Ако мога да употребя един израз, с който си послужи Алфонсо Лапеня, когато подписвахме договора, това е вече съвсем друга игра, уважаема госпожо.