Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Или жена — вметна Хулия.

Муньос я погледна колебливо.

— Не знам какво мога да кажа за това. Има жени, които играят добре шах, но те не са много. В нашия случай ходовете на противника ни, бил той мъж или жена, показват известна жестокост, и, бих казал, почти садистично любопитство. Прилича на котка, която играе с мишка.

— И така, за да обобщим — започна Хулия, отброявайки точките на пръсти, — нашият противник най-вероятно е мъж. Възможността да е жена е минимална. Той е много самоуверен, агресивен и жесток по природа, дори може да бъде определен като садист воайор. Така ли е?

— Мисля, че да. Той се наслаждава на опасността. Това поне е ясно от начина, по който отхвърля класическия подход, според който черните обикновено се защитават. Нещо повече, той има интуитивен усет за възможните ходове на противника. Притежава способността да се постави в положението на другия.

Сесар издаде устни, подсвирна беззвучно в знак на възхищение и загледа Муньос с подновено уважение. Шахматистът отново бе добил резервирания си вид, отнесен някъде надалеч от мислите си.

— За какво мислите? — попита Хулия.

Муньос помълча, преди да отговори.

— За нищо особено. Знаете ли, сражението на шахматната дъска не е между две шахматни школи, а между две философии, между два начина да се възприема света.

— Белият и Черния, така ли? — Сесар говореше така, като че ли рецитираше стихове от стара поема. — Добро и Зло, Рай и Ад, и всички останали очарователни антитези.

— Възможно е.

Муньос сви рамене. Хулия се вгледа в широкото му чело и в тъмните сенки под очите. В тези уморени очи гореше онази далечна светлинка, която толкова я привличаше, и тя се зачуди след колко време ще изгасне този път. Когато светлинката гореше, тя изпитваше искрено желание да намери път до вътрешния му живот, да опознае мълчаливия мъж, който седеше срещу нея.

— А към коя школа принадлежите вие?

Той сякаш се изненада от въпроса й. Посегна към чашата с вино, но не стигна до нея, а вместо това отпусна ръката си върху покривката. Чашата му си оставаше недокосната, откакто бяха седнали да се хранят.

— Не мисля, че се числя към някаква определена школа — каза той тихо. Създаваше впечатление, че когато е принуден да говори за себе си, нарушава грубо представите си за скромност. — Струва ми се, че аз съм от хората, които възприемат шаха като някакъв вид лекарство. Понякога се чудя как хора като вас, хора, които не играят шах, успяват да се спасят от депресии и лудост. Както вече казах, има хора, които играят, за да печелят, като Алехин, Ласкер и Каспаров, като почти всички гросмайстори. Такъв е, предполагам, и нашият невидим противник. Други, като Щайниц и Пржепиорка, играят, за да демонстрират теориите си, и основната им цел е да правят брилянтни ходове.

— А вие? — настоя Хулия.

— Аз ли? Аз не съм агресивен, не обичам да поемам и рискове.

— Затова ли никога не побеждавате?

— В себе си съм убеден, че мога да победя, че ако си го поставя за цел, няма да изгубя нито една партия. Но аз сам съм си най-големият враг. — Той докосна върха на носа си и наклони леко глава на една страна. — Спомням си, че някога прочетох някъде следното: човекът не е дошъл на този свят, за да разреши проблемите на света, а просто за да открие в какво се състоят тези проблеми. Може би затова не се стремя никога към решения. Потъвам в играта заради самата игра, и понякога, когато давам вид, че разучавам позициите на дъската, всъщност мислите ми блуждаят. Обмислям най-различни ходове с различни фигури, или отивам с шест, седем и повече хода пред този, който противникът ми в момента обмисля.

— Шах в най-чистата си форма — отбеляза Сесар, който беше видимо впечатлен, макар и против волята си.

— Не знам дали е точно така — каза Муньос. — Но това се случва с много хора, които познавам. Партията може да продължи с часове и през това време семейство, проблеми, работа — всичко това се забравя, отива на заден план. Това е общото за всички. Но докато някои приемат партията като сражение, което трябва да бъде спечелено, други, като мен например, я приемат като друг свят, богат на фантазии и пространствени комбинации, в който победата и поражението са думи без всякакъв смисъл.

— Но нали преди малко, когато говорехте за сблъсъка на две философии, стана дума и за убиеца, за нашия тайнствен противник — каза Хулия. — Струва ми се, че този път имате желание да победите. Така ли е?

Погледът на Муньос отново се отклони към някаква неопределена точка в пространството.