Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Муньос продължаваше да върти хлебното топче в пръстите си. Днес носеше старомодно синьо сако и тъмнозелена вратовръзка, но ъгълчетата на омачканата и не много чиста яка на ризата му пак стърчаха нагоре.

— Не знам какво да кажа. — Той потри брадичка с опаката страна на пръстите си. — Прекарах последните пет дни в обмисляне на всичко, което се случи. — Помълча, търсейки точните думи, после каза: — Мислех за нашия противник.

— Същото е правила и Хулия, предполагам. А и аз. Всички мислим само за този мизерник.

— Не е същото. Самата дума „мизерник“ предполага субективна преценка… А това няма никак да ни помогне, би могло дори да отклони вниманието от истински важното. Опитвам се да мисля за него в единствената перспектива, с която разполагаме: шахматните му ходове. Искам да кажа… — Муньос плъзна пръст по запотената си чаша, от която не беше отпил и капка. Този жест като че ли прекъсна нишката на мисълта му. — Стилът на игра е отражение на личността на играча. Мисля, че вече ви казвах това.

Хулия се приведе към него, заинтригувана.

— Искате да кажете, че сте прекарали последните дни в сериозно разучаване на личността на убиеца? Мислите ли, че вече го познавате по-добре?

Беглата усмивка отново се появи за кратко на устните на Муньос. Но Хулия забеляза, че е съвсем сериозен. Той не познаваше иронията.

— Има много различни видове шахматисти — очите му се взираха в празното пространство, сякаш виждаха някакъв добре познат свят отвъд стените на ресторанта. — Като изключим стила на игра, всеки играч има своите странности, отличителни белези, по които се различава от останалите играчи: Щайниц си е тананикал Вагнер, докато играел; Морфи никога не поглеждал противника си до самия финал на играта… Други си мърморят на латински и дори на някакви измислени езици — все начини за разтоварване на напрежението, без да се отклонява вниманието. Някои го правят преди да местят фигура, други — след това. Почти всеки си има някаква такава особеност.

— А вие? — попита Хулия.

Муньос се поколеба смутено.

— Всъщност да.

— И каква е вашата особеност?

Муньос се взря в пръстите си, които продължаваха да въртят хлебното топче.

— Тръгваме за Пенхамо с две „х“.

— Тръгваме за Пенхамо с две „х“ ли?

— Да.

— И какво означава „Тръгваме за Пенхамо с две «х»“?

— Не означава нищо. Просто думи, които винаги казвам тихичко или на ум, винаги, когато ми предстои важен ход. Казвам ги, преди да докосна фигурата.

— Но това е съвсем безсмислено.

— Знам. Но колкото и безсмислени да са жестовете или слабостите ви, те са част от стила ви на игра. Тези елементи могат да ви подскажат доста неща за характера на противника ви. Когато се анализира стила на един играч, и най-незначителната информация е от полза. Петросян например винаги е държал много на защитата, играч със силно развит инстинкт за опасност. Прекарвал е цели партии, подготвяйки защитата си срещу евентуални атаки, много преди на противниците им изобщо да им е хрумнало, че могат да ги проведат.

— Трябва да е бил параноик.

— Виждате ли колко е лесно? Начинът, по който човек играе, може да свидетелства за егоизъм, агресии, мегаломания. Вижте например Щайниц. Когато станал на шейсет години, бил напълно убеден, че има пряка връзка с Бога, и че може да Го бие на шах, дори ако започне играта с пешка по-малко и Го остави да играе с белите фигури.

— А нашият непознат? — попита Сесар, който слушаше внимателно, без да отпива от чашата, която бе поднесъл към устните си.

— Добър играч е — отвърна Муньос без колебание, — а добрите играчи са обикновено сложни личности. Гросмайсторът често развива специфична интуиция, която му подсказва правилния ход и го предупреждава за опасността от грешка. Това е инстинкт, който не можеш да обясниш с думи. Когато гледа дъската, големият играч не вижда нещо статично, той вижда поле, през което се пресичат многообразни магнитни линии, включително линиите на силите, които самият той вкарва в действие. — Той погледа хлебното топче в продължение на няколко секунди, после го бутна встрани, като че ли то беше мъничка пешка върху въображаема шахматна дъска. — Нашият непознат е агресивен и обича да рискува. Вземете например факта, че той не прибегна до дамата си, за да защити царя. Или блестящия ход с черната пешка, а после и с черния кон, за да поддържа опасността, в която е поставен белият цар, оставяйки открита възможността за размяна на дамите. Искам да кажа, че този мъж…