Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Муньос бавно премести очи от стената към стария човек и кимна бавно, без да каже нито дума. Изглеждаше потънал в далечни мисли.

— Що се отнася до вашата приятелка… — Белмонте бе видимо смутен, — бих искал да й обясните… че наистина нямах избор.

— Не се безпокойте. Разбирам. Менчу също ще ви разбере.

— Толкова се радвам. Притиснаха ме много, а и сеньор Монтегрифо наистина даде добра оферта. Обеща също да даде колкото е възможно по-голяма публичност на историята на картината. — Той поглади зле обръснатата си брадичка. — Трябва да си призная, че и това ми повлия — старецът въздъхна тихо, — както и парите.

Хулия посочи грамофона.

— Постоянно ли слушате Бах, или е просто съвпадение? Слушах тази плоча последния път, когато бях тук.

— „Музикална жертва“ ли? — попита зарадвано Белмонте. — Слушам го често. Това е толкова сложна и изобретателно композирана пиеса, че до ден-днешен понякога откривам по нещо ново в нея. — Той помълча, сякаш си припомняше нещо. — Съзнавате ли, че съществуват музикални теми, които като че ли обобщават цял един живот? Те са като огледала, в които поглеждаш и виждаш собственото си отражение. В тази композиция например една тема се появява, изразена от различни гласове и в различен ключ; дори понякога с различно темпо, с обратни тонални интервали, и дори отзад напред. — Той се подпря на облегалката на инвалидния си стол. — Слушайте. Чувате ли сега? Започва с един глас, който изпълнява една тема, след това се включва втори, който започва с четири тона по-ниско или по-високо, и това оформя една вторична тема. Всеки глас влиза в определен момент — също както има определени моменти за събитията в живота. И когато се включат всички гласове, правилата престават да функционират. — Усмихна се широко, но тъжно, обръщайки се към Хулия и Муньос. — Както виждате, съвършена аналогия на старостта.

Муньос посочи към стената.

— Този пирон — каза той рязко, — като че ли също символизира доста неща.

Белмонте го погледна внимателно и кимна бавно.

— Много вярно — потвърди той и отново въздъхна. — Понякога установявам, че се взирам в мястото, на което висеше някога картината, и имам чувството, че я виждам отново. Не е там, и все пак я виждам. След толкова много години тя вече е тук. — Старецът почука с пръст по челото си. — Лицата, съвършените детайли. Винаги най-много съм обичал пейзажа, който се вижда през прозореца, и издутото огледало, което отразява фигурите на играчите, скъсени в перспектива.

— И шахматната дъска — каза Муньос.

— Да, и шахматната дъска. Обичах да възпроизвеждам позицията на фигурите на собствената си дъска, особено в началото, след като наследих картината от горката ми Ана.

— Играете ли шах? — попита небрежно Муньос.

— Играех навремето. Сега вече почти не играя. Но наистина и през ум не ми е минавало, че партията може да се разиграе в обратна посока. — Белмонте помълча, потупвайки коленете си с ръце. — Да играеш назад. Знаете ли, че Бах е имал голяма слабост към музикалните инверсии. В някои от каноните си обръща темата, създавайки мелодия, която скача с един тон надолу всеки път, когато оригиналната тема се качва с един тон нагоре. Ефектът е странен, но когато привикнете, ви се струва съвсем естествен. В „Музикална жертва“ има дори канон, който се изпълнява обратно на начина на написване. — Той погледна Хулия. — Струва ми се, веднъж вече ви казах, че Йохан Себастиан е бил закоравял шегаджия. Цялото му творчество е пълно с трикове. Като че ли винаги се явява някоя нота, модулация или дори пауза, които ти казват: „Тук съм скрил нещо; намери го“.

— Също както в картината — каза Муньос.

— Да. С тази разлика, че музиката не се състои от образи, от разположението на фигурите, или, в нашия случай, от вибрации, а от чувства, които тези вибрации събуждат в мозъка на отделната личност. Бихте се сблъскали със сериозни проблеми, ако се опитате да приложите към музиката изследователските методи, с които сте решили задачата, поставена на картината. Би се наложило да откриете коя точно нота предизвиква определен емоционален ефект. Или коя нотна комбинация. Не ви ли се струва доста по-трудно от шаха?

Муньос се замисли сериозно и каза:

— Не мисля. Защото общите закони на логиката са валидни за всичко. Музиката, както и шахът, се подчинява на правила. Всичко е въпрос на проучване, докато успеете да изолирате даден символ или ключ. — Той изкриви устни в полуусмивка. — Като камъка „Розета“ на египтолозите 55. Добереш ли се веднъж до ключа, всичко останало е въпрос на усилена работа и методика. И време.