Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Муньос сви рамене и прехапа долната си устна.

— Няма какво да знам — каза той след кратко колебание. — Всеки играе шах в съгласие с особеностите на личността си. Струва ми се, че вече веднъж ви обяснявах това. — Той постави картичката на масата до шахматната дъска. — Пd7 — d5 означава, че черните избират да местят пешка от d7 на d5 , застрашавайки по този начин белия цар с шах. Това кръстче до фигурата означава шах. С други думи, ние сме в опасност — опасност, която можем да избегнем единствено, ако вземем тяхната пешка с бялата от e4 .

— Добре — каза Сесар. — Всичко това е много хубаво, ако говорим за партията. Само не мога да разбера какво общо има това с нас. Каква връзка може да съществува между шахматните ходове и действителността?

Лицето на Муньос стана напълно безизразно, сякаш искаше да каже, че изискват от него прекалено много. Хулия забеляза, че очите му отново потърсиха нейните, но веднага се отклониха встрани.

— Не знам точно каква връзка може да има. Може би става дума за подсещане или предупреждение. Наистина не мога да знам. Но следващият логичен ход на черните, след като загубят пешката на d5 , ще бъде да поставят белия цар отново в шах, местейки черния кон от d1 на b2 . При това положение съществува само един възможен ход, с който белите мога да избегнат шаха, без да вдигат обсадата на черния цар — и той е да вземат черния кон с белия топ. Топ от b3 взема кон на b2 . Сега погледнете позициите на дъската.

Безмълвни и неподвижни, тримата се заеха да разучават новите позиции на фигурите. По-късно Хулия щеше да разказва как тъкмо в този момент, дълго преди да схване значението на знаците, е осъзнала, че от подредени по определен начин бели и черни квадрати дъската се превръща в реално пространство, на което се развива собственият й живот. Тогава, сякаш дъската внезапно се бе превърнала в огледало, тя долови нещо познато в късчето дърво на e1 , което представляваше бялата дама, така трогателно ранима в опасната близост на черните фигури.

Но Сесар първи разбра истинското положение.

— Боже мили — каза той. Думите прозвучаха толкова странно от устата на един безбожник, че Хулия го погледна уплашено. Беше се вторачил в дъската, ръката с цигарето бе замръзнала на сантиметри от устата му, като че е бил поразен от истината така внезапно, че не е бил в състояние да довърши започнатия жест.

Тя отново се вгледа в дъската. Чувстваше как кръвта пулсира беззвучно в слепоочията и китките й. Виждаше само беззащитната бяла дама и чувстваше опасността, в която тя се намираше, като страшен товар, притиснал внезапно собствените й плещи. Погледна към Муньос, очаквайки помощ, и видя, че той клати замислено глава, а бръчката между веждите му става все по-дълбока. После познатата й лека, невесела усмивка трепна за миг на устните му. Усмихваше се, сякаш бе принуден против волята си да признае таланта на противника си. Хулия бе обзета от неудържим, тъмен страх, разбрала, че този неизвестен противник бе впечатлил дори Муньос.

— Нещо не е наред ли? — попита тя, без да може да познае собствения си глас. Полетата на шахматната дъска се размиваха пред очите й.

Сесар и Муньос се спогледаха мрачно и Сесар каза:

— Ходът на белия топ застрашава черната дама. Прав ли съм?

Муньос вирна брадичка.

— Да. Черната дама, която преди беше в безопасност, сега е застрашена. — Той замълча. Не се чувстваше уверен, когато трябваше да излезе извън границите на шахматната интерпретация. — Това би могло да означава, че невидимият играч се опитва да ни уведоми за нещо: за увереността си, че сме разрешили загадката на картината. Черната дама…

— Беатрис Бургундска — прошепна Хулия.

— Да, Беатрис Бургундска, черната дама, която очевидно вече е убивала веднъж.

Последните думи на Муньос увиснаха в тишината. Той не очакваше отговор. Сесар се пресегна и със старателно движение, като че имаше нужда да върши нещо, за да не прекъсне връзките си с действителността, изтръска пепелта от цигарата си в пепелника. После се огледа, сякаш търсеше отговора на въпросите, които и тримата си задаваха, сред мебелите, картините и статуетките в магазина си.

— Вижте какво, мили мои, това наистина трябва да е някакво невероятно съвпадение. Просто не може да бъде истина.

Той вдигна ръце и отново ги отпусна безсилно. Муньос сви мрачно рамене.

— Не е никакво съвпадение. Този, който го е планирал, е голям майстор.