Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

В същия миг, като че ли той подаде с думите си някакъв сигнал, всички часовници в магазина започнаха да бият — едновременно и един след друг, с най-разнообразни тонове — от нежен шепот до тежките басови нотки на големите стенни часовници. Но съвпадението не можа да накара Хулия дори да се усмихне. Тя се взираше в статуетката на Лусинда от Бустели, притихнала в своя стъклен шкаф, и се чувстваше също толкова крехка и уязвима, колкото нея.

— На мен също не ми харесва, но не вярвам да имаме избор.

Тя отклони поглед от порцелановата статуетка и погледна към старинната маса от епохата на регентството, върху която Муньос отново бе разтворил шахматната си дъска, за да възпроизведе позициите от картината на Ван Хойс.

— Само да ми падне тази свиня… — мърмореше Сесар, хвърляйки подозрителен поглед към картичката, която Муньос държеше за едното ъгълче, като че ли беше пешка, която още не знаеше къде да постави. — Това вече не е шега.

— Не е, разбира се — каза Хулия. — Да не си забравил горкия Алваро?

— Да съм го забравил? — Сесар захапа цигарето и започна да пуши бързо и нервно. — Де да можех!

— И все пак — отбеляза Муньос, — има логика.

Двамата се обърнаха към него. Муньос, без да съзнава ефекта от думите си, продължаваше да стои приведен над масата с шахматната дъска, държейки картичката с краищата на пръстите си. Не беше съблякъл шлифера си и светлината, която се процеждаше през стъклената врата, оцветяваше небръснатата му брадичка в синьо и подчертаваше още повече тъмните сенки под уморените му очи.

— Драги приятелю — тонът на Сесар се колебаеше между учтиво недоверие и иронично уважение, — радвам се, че вие можете да намерите логика във всичко това.

Муньос сви рамене, без да обръща внимание на коментара му. Беше видимо съсредоточен в новата задача — йероглифите, изписани върху картичката:

Тb3? … Пd7—d5+

Муньос ги погледа още известно време, сравнявайки ги с позициите на фигурите върху дъската.

— Изглежда, че някой — при думата „някой“ Хулия потръпна, сякаш някъде се бе отворила врата — се интересува от партията, която се играе на тази картина. — Той притвори очи и кимна, сякаш по някакъв неясен начин бе в състояние да схване мотивите на тайнствения участник в партията. — Който и да е, той е запознат със сегашния етап на играта, и знае също, или мисли, че знае, че сме разгадали успешно тайната с помощта на ретрограден анализ. Защото той ни предлага да продължим партията — от тази позиция на фигурите, която е изобразена на картината.

— Шегувате се — каза Сесар.

Настъпи неловко мълчание, през което Муньос гледаше възмутено Сесар.

— Аз никога не се шегувам — каза той накрая, като че ли досега бе обмислял струва ли си изобщо да се обяснява. — Особено когато става дума за шах. — Чукна по картичката с показалеца си. — Уверявам ви, че той прави точно това — продължава партията от позицията, в която я е оставил художникът. Погледнете дъската. Ето — Муньос отново посочи картичката. — Това Тb3 означава, че белите трябва да преместят топа си от b5 на b3 . Според мен въпросителната означава, че този ход е само предложение на неизвестния, отправено към нас. От което следва, че ние играем с белите фигури, а противникът ни — с черните.

— Колко подходящо — отбеляза Сесар. — В тон със зловещата атмосфера.

— Не знам зловещо ли е или не, но той прави точно това. Обръща се към нас и казва: „Аз играя с черните фигури и ви предлагам да играете топ на b3 .“ Разбирате ли? Ако приемем играта, трябва да приемем и предлаганите ходове, макар че бихме могли да изберем нещо по-добро. Например бихме могли да вземем черната пешка от b1 с бялата от a6 .

— Или с белия топ от b6 … — Той замълча замислено. Мозъкът му автоматично прехвърляше всевъзможните комбинации, произтичащи от споменатия от него ход. После примигна и се върна с видимо усилие към действителното положение. — Нашият противник изхожда от позициите, че ние сме приели предизвикателството му и че сме играли с белия топ на b3 , за да защитим белия цар от възможен ход на черната дама наляво и настрани. Същевременно този топ, заедно с другия бял топ и белия кон, заплашват черния цар на a4 с шах. По което съдя, че противникът ни обича да рискува.

Хулия, която следеше обясненията му на дъската, беше сигурна, че долавя в гласа му уважение пред способностите на непознатия.

— Какво ви навежда на тази мисъл? Как можете да знаете какво обича или не обича този човек?