Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— На моята помощ ли? Защо?

Инспекторът я огледа умишлено бавно от горе до долу. Вече не се опитваше да бъде любезен. В погледа му лъсна грубовата пресметливост, като че се опитваше да установи някакво неясно съучастничество между двамата.

— Имали сте интимна връзка с покойния… Извинете ме, моята работа не е от най-приятните — каза той, но ако се съдеше по доволната усмивка, която плъзна под мустаците му, не считаше работата си и за неприятна. Бръкна в джоба си и извади кутия кибрит с реклама на скъп ресторант, после, с жест, който сигурно беше замислен като галантен, запали цигарата, която Хулия тъкмо беше поставила между устните си. — Искам да кажа… хм… връзка. Прав ли съм?

— Напълно. — Хулия издиша дима, притворила очи, едновременно объркана и ядосана. Интимна връзка — така беше казал току-що полицаят, обобщавайки една част от живота й, която бе оставила толкова болезнени белези. Несъмнено този дебел, вулгарен човечец със смешните мустаци оценяваше на ум качеството на стоката. Когато отидеше да пие бира с колегите си, щеше да им разказва, че любовницата на жертвата е страшно гадже. „Струва си да й помогнеш да преживее загубата.“

Но имаше други страни на положението, които я тревожеха повече. Алваро беше мъртъв, възможно бе и да е убит. Колкото и абсурдно да звучеше, тя се намираше в полицейски участък, и задачата беше с прекалено много неизвестни. А незнанието можеше да се окаже опасно.

Цялото й тяло беше напрегнато. Беше нащрек, готова да се защитава. Вгледа се във Фейхо, който вече не си даваше вид, че й съчувства, и съвсем не изглеждаше учтив. „Въпрос на тактика“ — помисли си тя. Опитваше се да запази спокойствие и си каза, че всъщност няма причини инспекторът да проявява специална учтивост към нея. Той си беше полицай, грубоват и недодялан като повечето, и само си вършеше работата. „Тъй или иначе — каза си тя, опитвайки се да види нещата от негова гледна точка, — аз съм единствената му нишка, единствената възможност да започне отнякъде разследването: приятелката на покойния.“

— Само че това е стара история — каза тя и тръсна пепелта от цигарата си в чистичкия пепелник, пълен с кламери, който Фейхо държеше на бюрото си. — Ние се разделихме преди повече от година… както, предполагам, вече знаете.

Инспекторът се облакъти на бюрото си и се приведе напред.

— Да — каза той с почти поверителен тон, както се говори със стари познати, като че ли искаше да каже, че е изцяло на нейна страна, — само че преди три дни отново сте се срещнали.

Хулия съумя да прикрие изненадата си и само загледа полицая с вида на човек, който току-що е чул някаква забележителна глупост. Естествено, Фейхо беше разпитвал из университета. Можеше да го е научил от всяка секретарка или портиер. Но пък тя нямаше какво да крие.

— Отидох да го помоля да ми помогне във връзка с една картина, която реставрирам — стори й се странно, че полицаят не си води бележки, но реши, че и това е част от тактиката му: хората говорят по-свободно, когато са убедени, че никой не записва думите им. — Както сигурно знаете, разговаряхме около час в кабинета му. Дори се уговорихме да се срещнем пак, но така и не го видях повече.

Фейхо въртеше кибритената кутия в ръцете си.

— Ще възразите ли, ако попитам за какво разговаряхте? Сигурен съм, че ще проявите разбиране и ще извините моя… хм… толкова личен въпрос. Уверявам ви, този разговор е просто рутинен.

Хулия го загледа мълчаливо, дръпна си от цигарата и поклати глава.

— Вие май ме вземате за някакъв идиот.

Полицаят я погледна изпод притворените си клепачи, после се поизправи на стола.

— Съжалявам, не разбирам какво имате предвид.

— Ще ви кажа какво имам предвид. — Тя загаси с ожесточение фаса в купчината кламери, без да обръща внимание на измъченото му изражение. — Нямам нищо против да отговарям на въпросите ви. Но преди да продължим, искам да ми отговорите ясно — подхлъзнал ли се е Алваро във ваната или не.

Фейхо явно беше изненадан.

— Нямам сигурни доказателства…

— В такъв случай разговорът ни е излишен. Ако мислите, че около смъртта му има нещо подозрително и се опитвате да ме накарате да говоря, искам да знам дали съм разпитвана като потенциално заподозряна. Защото, ако случаят е такъв, или ще напусна незабавно участъка, или ще повикам адвоката си.

Полицаят вдигна помирително ръце.

— Това би било много прибързана постъпка. — Той се повъртя на стола си с крива усмивка, като че търсеше нужните думи. — Официалното съобщение засега гласи, че професор Ортега е станал жертва на нещастен случай.