Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Искате да кажете, че е възможно партията от картината да се разиграе назад, чак до началото?

Муньос направи неясен жест.

— Не съм сигурен, че ще успеем да стигнем до началото… но смятам, че ще можем да възстановим голяма част от ходовете. — Той отново погледна картината, като че ли за първи път я виждаше в нова светлина, и, обръщайки се към Сесар, каза: — Предполагам, че точно това е била целта на художника.

— Тъкмо това трябва да откриете — каза Сесар. — Въпросът, на който трябва де отговорим, е „Кой взе коня“?

— Имате предвид белия кон — предположи Муньос. — Защото на дъската е останал само един.

— Елементарно, драги ми Уотсън — усмихна се Сесар.

Муньос не реагира — хуморът очевидно не беше една от силните му страни. Хулия отиде да седне до Сесар, очарована като малко момиченце, което наблюдава вълнуващо представление. Муньос бе завършил схемата си и им я представи. — Това — каза той — е сегашната позиция на фигурите.

— Както виждате, всяко поле има координати, за да се обозначава по-лесно позицията. И тъй, погледнато от страната на играча отдясно…

— Роже д’Арас — допълни Хулия.

— Да, Роже д’Арас. Ако погледнем дъската от неговата страна, номерираме полетата по вертикалата от едно до осем, а по хоризонталата — с буквите от а до h . — Той плъзна молива си по координатите. — Има други технически класификации, но те само ще ви объркат.

— Всеки символ съответства на дадена шахматна фигура?

— Точно така. Това са общоприетите символи, бели и черни. Отдолу съм описал значението им.

— По този начин, колкото и да не разбирате от шах, виждате, че черният цар се намира на a4 , а на f1 има бял офицер. Разбирате, нали?

— Отлично.

Муньос се зае да им показва други символи.

— Вече огледахме фигурите, разположени върху шахматната дъска, но за да анализираме партията, трябва да огледаме и тези, които са извън игра, тези, които вече са били взети. — Той отново погледна картината. — Как се казва играчът отляво?

— Фердинанд Остенбургски.

— Да, Фердинанд Остенбургски, който играе с черните, е взел следните бели фигури.

Офицер, кон и две пешки. От своя страна Роже д’Арас е взел от съперника си четири пешки, един топ и един офицер.

Муньос огледа замислено схемата.

— Като гледам играта на този етап, белите имат предимство пред противниковите фигури. Но, доколкото разбирам, задачата ни е друга. Трябва да разберем кой е взел белия кон. За да отбележим очевидното, явно е някоя от черните фигури, но за да разберем коя, трябва да се връщаме стъпка по стъпка назад към началото. — Той погледна Сесар и Хулия, сякаш искаше да им се извини. — Няма нищо по-подвеждащо от очевидните факти. Този логически принцип е напълно приложим в шаха: невинаги се оказва, че се е случило или пък ще се случи очевидното. За да обобщим: търсим черната фигура — на дъската или извън нея, която е взела белия кон.

— Или е убила белия рицар — допълни Хулия.

Муньос направи уклончив жест.

— Това не е моя работа, сеньорита.

— Казвайте ми Хулия, ако искате.

— Е, Хулия, това наистина не е моя работа. — Той отново се съсредоточи върху схемата, като че ли беше изгубил нишката на разговора и се надяваше да я открие на белия лист. — Мисля, че ме доведохте тук, за да ви кажа коя фигура е взела белия кон. Ако след като открием отговора на въпроса, това ще ви помогне да си направите някакви изводи или да разшифровате някакъв си ваш йероглиф, чудесно. — Погледна ги малко по-уверено, както ставаше, след като приключеше някакво техническо обяснение, като че ли черпеше самоувереност от познанията си. — Това си е ваша работа. Аз съм обикновен шахматист.

Сесар намери думите му за разумни.

— Мисля, че нещата стоят точно така. — Той хвърли поглед към Хулия. — Той представя ходовете, а ние се заемаме с интерпретацията. Работа в екип, драга моя.

Хулия беше толкова заинтригувана от цялата история, че методиката изобщо не я вълнуваше. Постави ръка върху ръката на Сесар и долови меките удари на пулса под кожата на китката му.

— Колко време ще отнеме решаването на задачата?

Муньос почеса наболата си брада.

— Не знам. Може да е половин час, може и цяла седмица. Зависи от много неща.

— Какви неща?

— Много неща. От степента ми на концентрация. И от това дали ще имаме късмет.

— Можете ли да започнете веднага?

— Разбира се. Вече съм започнал.

— Продължавайте тогава.

Но в този момент иззвъня телефонът и се наложи шахматната партия да бъде отложена.