Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Много по-късно Хулия твърдеше, че разбрала веднага какво се е случило, но сама признаваше колко лесно е да говориш такива неща след свършения факт. Твърдеше също, че тогава разбрала колко заплетен става случаят. Всъщност скоро щеше да разбере, че усложненията са започнали много преди това, линиите бяха се заплели в здрави възли, но просто не се бяха проявили по-неприятните аспекти на историята. Ако трябва да бъдем точни, усложненията бяха започнали още през 1469 година, когато човекът с арбалета, незнайната пионка, чието име бе загубено за поколенията, бе заел позиция до рова край замъка на остенбургските херцози, за да изчака с търпението на опитен ловец минаването на рицаря, чиято смърт току-що бе заплатена със златните монети, подрънкващи в джоба му.

Първоначално полицаят се държеше сравнително любезно, като се вземат предвид обстоятелствата и факта, че беше все пак полицай. Принадлежността му към отдела за разследване на престъпления, свързани с произведения на изкуството, не го отличаваше много от колегите му. Професионалната му връзка със света, в който водеше разследвания, не бе оставила отпечатък върху него — най-много известна превзетост в начина, по който поздравяваше или връзваше връзката си. Говореше много бавно и монотонно, и непрестанно кимаше без никакъв повод. Хулия не можеше да разбере дали става дума за професионален тик, предназначен да предизвика доверието на събеседника, или опит да убеди околните, че е напълно наясно със случая. Беше нисък и дебел, със странни мустаци в мексикански стил и се обличаше от горе до долу в кафяво. По отношение на изкуството инспектор Фейхо се препоръчваше скромно като любител: имаше собствена колекция от старинни ножове.

Всичко това Хулия разбра в полицейския участък на Пасео дел Прадо, след като бе изслушала описанието на смъртта на Алваро. Тъжният факт беше, че професор Ортега бил открит със счупен врат в собствената си вана — вероятно се бе подхлъзнал, докато е вземал душ. Тялото било открито от чистачката. Но обезпокоителното в случая — Фейхо внимателно мереше думите си, хвърляйки скръбен поглед към Хулия, сякаш я подканяше да се присъедини към съзерцанието на човешката трагедия — обезпокоителното било, че някои от находките при аутопсията не давали възможност да се прецени със сигурност дали смъртта се дължи на нещастен случай или е била предизвикана насилствено. С други думи, имало възможност — инспекторът повтори думата „възможност“ два пъти — фрактурата в основата на черепа да е била причинена от удар, нанесен с тежък предмет, а не да е резултат от сблъсък с ръба на ваната.

— Искате да кажете — Хулия се приведе през масата, — че може някой да го е убил, докато се е къпел?

Изразът на полицая изразяваше видимо нежелание да се отива толкова далеч.

— Споменах само една възможност. Има някои детайли — типа на фрактурата, положението на тялото — технически детайли, които бих предпочел да не обсъждаме подробно — които предизвикват учудване и някои основателни съмнения.

— Но това е смешно.

— Почти съм склонен да се съглася с вас — заяви той и мексиканските мустаци добиха вида на дружелюбен полумесец. — Но ако съмненията все пак се потвърдят, положението ще се измени коренно: заключението ще бъде, че професор Ортега е бил убит с удар по тила. После, след като го е съблякъл, убиецът го е поставил във ваната и пуснал водата, за да създаде илюзия за нещастен случай. Проверява се и възможността професорът да е бил ударен не един, а два пъти — първият, за да не се съпротивлява, и вторият, за да е сигурно, че е мъртъв. — Инспекторът се облегна на стола си, скръсти ръце и я загледа невъзмутимо. — Разбира се, всичко това е в кръга на хипотезите.

Хулия го гледаше като човек, който е убеден, че са му скроили номер. Изобщо не можеше да възприеме това, което бе чула току-що; не беше в състояние да направи връзка между Алваро и предположенията на инспектор Фейхо. Дълбоко в нея се обаждаше някакъв глас и нашепваше, че това е недоразумение, че ролите са раздадени на неподходящи лица. Невъзможно беше да си представи Алваро, този Алваро, когото познаваше, убит като заек с удар по главата, гол, с широко отворени очи, под плющящата ледена вода във ваната. Това беше глупаво, гротескно.

— Нека предположим за момент — каза тя, — че става дума за насилствена смърт. — Кой би могъл да иска да го убие?

— Това, както се казва във филмите, е добър въпрос. — Полицаят прехапа устни в пристъп на професионална предпазливост. — Честно казано, нямам и най-малка представа. — Той помълча, после продължи с тон на човек, който разкрива всичките си карти. — Всъщност разчитам на вашата помощ, за да си изясня този случай.