Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Ожени се за мен, Сесар. Незабавно.

Той взе ръката й и я целуна.

— Когато пораснеш, принцесо.

— Но аз съм пораснала!

— Нищо подобно. Още не. Но когато това стане, Ваше височество, ще се осмеля да ви кажа, че съм ви обичал. И че когато се събудиха, боговете не ми отнеха всичко — само кралството — той се позамисли и добави: — което, в крайна сметка, е дреболия.

Това беше много интимен разговор, пълен със спомени, със споделени намеци, стар като приятелството им. Поседяха мълчаливо, заслушани в тиктакането на старите часовници, които продължаваха да отмерват времето, очаквайки да дойде техният купувач.

— Нека обобщим — поде Сесар, — ако съм те разбрал правилно, става дума за разследване на убийство.

Хулия го погледна изненадано.

— Колко странно го каза!

— Защо? В общи линии, това е точното определение. Фактът, че убийството е било извършено през петнайсети век, не променя нищо.

— Така е. Но думата „убийство“ хвърля много зловеща светлина върху цялата история. — Тя му се усмихна малко тревожно. — Може би снощи съм била прекалено уморена, за да го осъзная, но досега виждах всичко като игра, като разчитане на йероглифно писмо… нещо лично. Въпрос на професионална гордост.

— А сега?

— Ами ти говориш за разследване на истинско убийство, като че ли това е най-естественото нещо на света, и внезапно започвам да разбирам… — Тя спря с полуотворена уста, като че се бе надвесила над ръба на пропаст. — Нали разбираш? На шести януари 1469 година някой е убил или поръчал да убият Роже д’Арас и личността на убиеца е закодирана в картината. — Тя се изправи на стола в прилив на възбуда. — Бихме могли да разрешим петстотингодишна загадка. Може би ще открием причината защо едно събитие в европейската история се е развило по един, а не по друг начин. Представи си каква цена би достигнала „Шахматната партия“ на търга, ако успеем!

— Милиони, скъпа — потвърди Сесар и въздъхна, отстъпвайки пред силата на аргументите й. — Много милиони. — Вече убеден, започна отново да прехвърля идеята. — С необходимото покритие в медиите „Клеймор’с“ могат да вдигнат три или четири пъти първоначалната цена. Тази твоя картина е златна мина.

— Трябва да се видим с Менчу. Веднага.

Сесар поклати упорито и нацупено глава.

— А, не. Само това не. Изключено. Няма да допусна да ме въвлечеш в далаверите на приятелката си. Предпочитам да стоя зад преградата, като асистентите на бикоборците.

— Не ми създавай проблеми. Имам нужда от теб.

— Но аз съм изцяло на твое разположение, скъпа. Само не ме принуждавай да си общувам с тази реставрирана Нефертити и постоянно променящият се екип от жигола около нея. Тази твоя приятелка винаги предизвиква мигрената ми… — Той посочи челото си — ето тук, виждаш ли?

— Сесар…

— Добре де, предавам се. Vae victis. 20Ще се видя с Менчу.

Хулия залепи една звучна целувка на добре избръснатата му буза, долавяйки приятния аромат на мирта. Сесар поръчваше копринените си шалове от Рим, а парфюмите — от Париж.

— Обичам те, Сесар. Много.

— Не се подмазвай. Възмутително е да ме въртиш така на пръста си. На моите години!

Менчу също купуваше парфюмите си от Париж, но за разлика от тези на Сесар те не бяха особено дискретни. Тя пристигна забързана, без Макс, обвита в облак „Румба“ на Баленсиага. Парфюмът я предшестваше като войскови авангард, когато тя влезе във фоайето на хотел „Палас“.

— Имам новини — заяви тя, потупа механично носа си с пръст и подсмръкна един-два пъти, докато сядаше. Очевидно току-що бе минала през дамската тоалетна — по горната й устна бяха полепнали няколко бели прашинки. Хулия си каза, че това обяснява възторжената й поява. — Дон Мануел ще ни очаква у дома си, за да обсъдим нашия въпрос — каза Менчу.

— Дон Мануел?

— Собственикът на картината. Не ставай тъпа. Не помниш ли, разказвах ти за моя очарователен дядко.

Поръчаха си леки коктейли и Хулия се зае да обяснява на приятелката си резултатите от проучванията си. Очите на Менчу се ококориха, докато пресмяташе наум проценти.

— Това наистина променя нещата. — Тя започна трескаво да очертава цифри върху ленената покривка, драскайки с кървавочервения си нокът. — Моите пет процента са прекалено ниска комисиона. Смятам да предложа нова сделка на хората от „Клеймор’с“ — от петнайсетте процента комисиона върху окончателната цена на картината на търга, те вземат седем и половина процента, а аз — останалите седем и половина.