Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Сесар свали някаква въображаема шапка в иронична имитация на поздрав.

— Не, никога — призна той. — Като изключим таланта ви на шахматист, който си пролича още в мига, когато ви показахме картината, възнамерявах да ви подхвърля цяла серия сочни улики, които да ви доведат до решението на втората загадка: личността на тайнствения играч. — Цъкна лекичко с език, като че се наслаждаваше на някакво особено вкусно късче храна. — Признавам си, че ме впечатлихте. Честно казано, и досега е така. Имам предвид начина, по който анализирахте всеки ход и отхвърляхте невъзможните хипотези. Мога да го определя само като майсторски.

— Много съм ви задължен — отбеляза Муньос и Хулия не можа да разбере дали говореше искрено или иронично. Сесар отметна назад глава и се изсмя беззвучно от задоволство.

— Признавам също — добави той с двусмислен и дори кокетен израз, — че усещането да бъда постепенно притиснат в ъгъла от вас, беше също много вълнуващо — наистина. Някакво почти… физическо вълнение, ако позволите да се изразя така. Макар че, откровено казано, не сте мой тип. — Позамисли се, като че се опитваше да постави Муньос в някаква категория, после явно се отказа. — При последните ходове съзнавах, че оставам единственият възможен заподозрян. И вие знаехте, че аз знам… Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че от този момент си станахме по-близки. Не сте ли съгласен? През онази нощ, която прекарахме на пост с моята манерка коняк на пейката срещу дома на Хулия, разговаряхме надълго и нашироко за психологическите характеристики на убиеца. По това време вие вече сте били почти напълно сигурен, че аз съм невидимият ви противник. Слушах с увлечение, докато ми обяснявахте връзката на съществуващите хипотези с патологията на шаха. Пропуснахте, разбира се, един аспект, с който сте били наясно. Знаете какво имам предвид.

Муньос кимна спокойно в знак на съгласие. Сесар посочи Хулия.

— Ние двамата знаем, но не и тя. Или поне не знае всичко. Редно е да й обясним какво имаме предвид.

Хулия го погледна.

— Да — каза тя, уморена и раздразнена. — Може би ще е най-добре да ми обясните за какво говорите, защото трогателната ви близост започва да ми идва до гуша.

Муньос не откъсваше очи от Сесар.

— Математическият аспект на шаха — започна той, напълно незасегнат от лошото настроение на Хулия — придава на играта едни много особени характеристики, които специалистите психиатри биха определили като анално-садистични. Разбирате какво имам предвид: шахът като мълчаливо сражение между двама мъже, извикващо на ум термини от рода на агресия, нарцисизъм, мастурбация… и хомосексуализъм. Победата е равносилна на надмощие над доминиращия фактор, бил той майка или баща, а поражението — на подчинение.

Сесар вдигна пръст, настоявайки да му се обърне внимание.

— Освен ако, разбира се — подчерта той любезно, — поражението не се окаже всъщност победа.

— Да — каза Муньос. — Освен ако победата не се състои тъкмо в демонстриране на парадокса: победа над самия себе си. — Той погледна за миг Хулия. — Вие бяхте права, когато казахте на Белмонте, че играта, както и картината, обвинява сама себе си.

Сесар го изгледа учудено и почти радостно.

— Браво! Да се обезсмъртиш с поражението си, не е ли така? Като стария Сократ, когато изпил бучиниша. — Той се обърна към Хулия с триумфиращо изражение. — Нашият скъп приятел Муньос е знаел това още преди ден, принцесо, но не е казал и дума на никого, дори на теб или мен. Установявайки, че блестя с отсъствие от изчисленията на своя противник, предположих, че той е надушил вярната следа. Всъщност, веднага след като се бе срещнал със семейство Белмонте и ги отхвърли като възможни заподозрени, той не е имал и най-малко съмнение относно личността на своя враг. Така ли е?

— Така е.

— Мога ли да ви задам един личен въпрос?

— Можете да опитате.

— Какво изпитахте, когато най-сетне намерихте правилния ход, когато разбрахте, че противникът ви съм аз?

Муньос се замисли.

— Облекчение — отвърна той най-сетне. — Щях да бъда много разочарован, ако се окажеше, че е някой друг.

— Разочарован, защото хипотезата ви за личността на убиеца се е оказала невярна? Не бих искал да преувеличавам собствените си заслуги, но нещата не бяха толкова очевидни, приятелю. Вие дори не познавахте някои от героите на историята, а с нас се познавахте едва от две седмици. Работехте само с помощта на шахматната си дъска.

— Не ме разбирате — каза Муньос. — Исках да бъдете вие. Мисълта ми харесваше.