Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Ако искаш да видиш картината, ела у нас — каза тя със спокойно безразличие, докато палеше колата. — Утре следобед. И много ти благодаря.

Знаеше, че не е необходимо да му казва нищо повече. Наблюдаваше го как се смалява в огледалото за задно виждане. Махаше с ръка, видимо объркан и замислен, застанал на фона на облицованата с червени тухли сграда на университета. Хулия мина на червено, с доволна усмивка на уста. „Лапна въдицата, професоре — мислеше тя. — Не ми е ясно защо, но някой някъде иска да ми изиграе мръсен номер. А ти ще ми кажеш кой е той, или да не ми е името Хулия.“

Пепелникът, поставен така, че да бъде подръка на малката масичка, преливаше от угарки. Легнала на канапето, Хулия чете до късно през нощта. Историята на картината, на художника и неговите модели постепенно добиваше по-ясни очертания. Тя четеше трескаво, търсейки и най-дребната следа, тласкана от желание да открие ключа към тайнствената шахматна партия, която все още се разиграваше на статива срещу нея, в полумрака на ателието, сред сенките:

… Освободени от васално подчинение спрямо Франция през 1453 година, херцозите на Остенбург се стремели да поддържат трудното равновесие в отношенията си с Франция, Германия и Бургундия. Политиката на Остенбург събудила подозренията на френския крал Шарл VII, който се безпокоял, че мощното херцогство Бургундия, което се опитвало да получи статута на независимо кралство, може да анексира Остенбург. В този водовъртеж от дворцови интриги, политически съюзи и тайни договори, опасенията на французите нараснали след сключения през 1464 година брак между Фердинанд, син и наследник на херцог Вилхелмус Остенбург, и Беатрис Бургундска, племенница на Филип Добрия и братовчедка на бъдещия херцог на Бургундия Шарл Смели.

И така, през тези решаващи за бъдещето на Европа години, две непримирими фракции враждували в двора на Остенбург: привържениците на Бургундия, които настоявали да бъде сключен съюз със съседното, по-силно херцогство, и профренската фракция, която крояла заговори за повторно връщане в границите на Франция. До самата му смърт през 1474 година, бурното управление на Фердинанд Остенбургски било белязано от противостоянието на тези две фракции.

Хулия остави папката на пода и седна, обвила коленете си с ръце. Цареше абсолютна тишина. Тя поседя така, съвсем неподвижно, после стана и отиде при картината. Quis necavit equitem. Без да докосва повърхността, тя плъзна пръст по продължение на скрития надпис, покрит със слоеве зелена боя, избрана от Ван Хойс за покривката на масата. Кой уби конника? Фактите, които Алваро й беше дал, придаваха ново значение на думите — значение, което сега, на бледата светлина на малката лампа, изглеждаше зловещо. Хулия доближи лицето си колкото бе възможно повече до лицето на RUTGIER AR. PREUX. Независимо дали това бе Роже д’Арас или не, Хулия бе убедена, че скритият надпис се отнася до него. Вероятно ставаше дума за някаква гатанка, но тя все още не можеше да си изясни участието на шахматната партия, която играеха двамата. Играеха. Може би в крайна сметка всичко беше някаква игра.

Изпита раздразнение, както когато биваше принудена да прибегне до скалпел, за да премахне някой упорит слой боя. Сключи пръсти на тила си и затвори очи. Когато ги отвори, пред нея отново се изпречи профилът на непознатия рицар, така съсредоточен в играта, смръщил сериозно вежди. Нямаше съмнение, бил е привлекателен мъж. Имаше благородно излъчване, аура на достойнство, умело изтъкната от художника с подбора на подходящи цветове. Освен това главата му се намираше точно на пресичането на линиите, познато на специалистите като „златно сечение“ съгласно закона за художествената композиция, спазван в класическата живопис от Витрувий насам, ползван като наръчник за определяне на пропорциите на фигурите в една картина.

Това откритие я учуди. Според правилата, ако Ван Хойс бе имал за цел при работата върху картината да постави в центъра на вниманието фигурата на Фердинанд, херцога на Остенбург — а предвид ранга му той определено заслужаваше тази чест — тъкмо неговото лице би трябвало да се намира на златното сечение, а не вляво от него. Същото важеше и за Беатрис Бургундска, чиято фигура бе дори изнесена на заден план, вдясно, до прозореца. Логично бе да се предположи, че най-важната личност в тази мистериозна шахматна партия не беше нито херцогът, нито херцогинята на Остенбург, a RUTGIER AR. PREUX, който би могъл да бъде Роже д’Арас. Само че по това време Роже д’Арас вече е бил мъртъв.