Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Той събра картончетата и ги пъхна обратно в папката, после я прибра в шкафа, седна отново на стола си и й се усмихна.

— Доволна ли си?

— И още как — беше си водила бележки, докато той говореше и сега ги преглеждаше. След малко вдигна глава, отметна косата от лицето си и го загледа любопитно. — Всеки би казал, че си се подготвял специално. Направо съм зашеметена.

Усмивката на професора поизбледня и той избегна погледа й. Едно от картончетата на бюрото сякаш внезапно привлече вниманието му.

— Нали това ми е работата — каза той. Беше й трудно да прецени дали вниманието му е отклонено или просто прави опит да се измъкне. Странно, но това предизвика у нея смътно притеснение.

— Е, мога само да потвърдя, че все още много те бива да я вършиш. — Тя отново му хвърли заинтригуван поглед, после се върна към бележките си. — Имаме купища справки за художника и за две от лицата на картината. — Тя се приведе над снимката и посочи с пръст втория играч. — Но няма нищо за него.

Алваро се зае да пълни отново лулата си и не й отговори веднага. Беше се намръщил.

— Трудно е да се каже със сигурност — каза той между две всмуквания. — Надписът RUTGIER AR. PREUX не е много ясен. Но е достатъчен, за да предложа една хипотеза. — Замълча и се загледа в лулата си, сякаш очакваше потвърждението на хипотезата да изскочи оттам. — Рутгиер може да е латинският вариант на Роже, Рохелио, Руджеро — все възможни варианти, а има поне още десет, на много често срещано по онова време мъжко име. Прьо може да бъде второ име или родово име — в такъв случай попадаме в задънена улица, защото никъде не се споменава благородник с фамилно име Прьо, чиито дела да са били достатъчно значими, че да попаднат в хрониките. Но думата preux в късното Средновековие се използвала и като почетна добавка към името, дори като самостоятелна дума, означаваща „смел“, „доблестен“. За пример мога да спомена, че се е добавяла често към имената на Ланселот и Ролан 13, и това са само два от по-прочутите случаи. В стандартната формула, произнасяна във Франция и Англия при даването на рицарско звание soyez preux означавало „бъди доблестен и/или храбър“. Тази дума била завиден прякор, запазен само за най-почитаните рицари.

Несъзнателно, по професионален навик, Алваро бе започнал да говори с убедителния, почти наставнически тон, към който рано или късно прибягваше, когато разговорът засягаше теми от неговата специалност. Хулия отбеляза това с известно смущение; този тон събуждаше спомени, разравяше жаравата на едно чувство, останало назад във времето, но допринесло много за оформянето й като личност и характер — такава, каквато беше сега. Тя бе съумяла да пропъди безкомпромисно тези останки от друг живот и други чувства далеч в миналото — така, както една книга се оставя умишлено да събира прахта на някоя по-висока лавица, с убеждението, че никога вече няма да я отвориш — но тя все пак е там и продължава да съществува.

Изправена пред такива чувства, Хулия осъзна, че трябва да прибегне до друга тактика, за да задържи мислите си върху разговора — да разпитва, да иска още подробности, независимо от това дали има нужда от тях или не; да се наведе над бюрото, симулирайки задълбочен интерес към бележките, опитвайки се да се убеди, че този Алваро, пред когото седи, е всъщност друг човек (така си и беше), че тези спомени принадлежат не на тях двамата, а на други хора, за които е чувала, но чийто живот й е напълно безразличен.

Имаше и друг вариант — да запали цигара. Хулия избра него. Димът, изпълнил дробовете й, я поуспокои и й помогна да погледне по-уравновесено на положението. Тя вдигна очи към Алваро, готова да продължат.

— И каква е твоята хипотеза? — Гласът й прозвуча съвсем нормално и това я успокои допълнително. — Доколкото разбирам, ако „Прьо“ не е фамилно име, ключът трябва да се крие в съкращението AR.

Алваро кимна. Полупритворил очи зад дима от лулата си, той запрелиства друга книга, докато откри името, което му трябваше.

— Виж тук. Роже д’Арас, роден през 1431 година — същата, през която англичаните изгарят Жана д’Арк на кладата. Родът му е свързан с династията Валоа, която управлява Франция по това време. Роден е в замъка Белсанг, който се намирал много близо до Остенбург.

— Възможно ли е той да е вторият играч?

— Не е изключено. AR е нормално съкращение на Арас. А името на Роже д’Арас се среща в хрониките от онова време. Сражавал се редом с краля на Франция Шарл Седми по време на Стогодишната война. Виждаш ли? Участвал е в битките за Нормандия и Гийена, когато французите ги отвоюват обратно от англичаните. През 1450 година участва в битката при Формини, а три години по-късно — в битката при Кастийон. Виж тази гравюра — възможно е той да е някой от рицарите около краля, може би дори точно този, със спуснатия наличник, който му предлага своя кон, защото този на краля е бил убит, и продължава да се сражава пеш…