Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Дон Педро натисна бутон под бюрото си. Миг по-късно вратата рязко се отвори и Карл нахълта в кабинета.

— Изхвърли този човек, докато се свържа с адвоката си — каза Мартинес и посочи полковника.

— Добро утро, лейтенант Лунсдорф — каза полковникът, когато Карл тръгна към него. — Като бивш член на СС несъмнено ще оцените слабата позиция, в която се намира господарят ви. — Карл се закова на място. — Така че ми позволете да кажа нещо и на вас. Ако мистър Мартинес реши да пренебрегне условията ми, плановете ни за вас не включват заповед за депортиране до Буенос Айрес, където в момента са се установили толкова много от бившите ви колеги; не, намислили сме друга дестинация, където ще намерите неколцина граждани, които с радост ще свидетелстват за ролята ви като един от доверените хора на доктор Гьобелс и докъде сте стигали, за да изкопчите информация от тях.

— Блъфирате — каза Мартинес. — И номерата ви няма да минат.

— Колко слабо познавате британците, мистър Мартинес — каза полковникът, стана от стола и тръгна към прозореца. — Позволете ми да ви представя неколцина типични представители на островната ни раса.

Мартинес и Карл се присъединиха към него и се загледаха навън. От другата страна на улицата стояха трима мъже, които човек определено не би пожелал за неприятели.

— Трима от най-доверените ми колеги — обясни полковникът. — Един от тях ще ви следи ден и нощ с надеждата да предприемете погрешна стъпка. Отляво е капитан Хартли, който за съжаление бе уволнен от Драгунската гвардия, задето залял с бензин спящата си съпруга и любовника й, след което драснал клечката. Както можете да се досетите, след излизането от затвора му беше трудно да си намери работа. Докато не го прибрах от улицата и не му дадох нова цел в живота.

Хартли им се усмихна топло, сякаш знаеше, че говорят за него.

— В средата е ефрейтор Кран, по професия дърводелец. Той страшно обича да реже с трион разни неща, без значение дали са дърво или кост.

Кран ги гледаше безизразно.

— Признавам обаче — продължи полковникът, — че любимецът ми е сержант Робъртс, доказан социопат. През повечето време е безобиден, но се боя, че така и не успя да се върне напълно към цивилния живот след войната. — Полковникът се обърна към Мартинес. — Може би не бива да му казвам, че сте натрупали състоянието си от сътрудничество с нацистите, но, разбира се, точно така сте се запознали с лейтенант Лунсдорф. Подробност, която предпочитам да не споделям с Робъртс, освен ако наистина не ме раздразните. Разбирате ли, майката на сержант Робъртс беше еврейка.

Дон Педро се извърна от прозореца и видя, че Карл гледа полковника така, сякаш ще го удуши с най-голямо удоволствие, но разбира, че сега не е нито времето, нито мястото за това.

— Радвам се, че привлякох вниманието ви — каза Скот-Хопкинс. — Сега съм още по-уверен, че сте разбрали кое е най-доброто за вас. Приятен ден, господа. Не е нужно да ме изпращате.

— Дневният ни ред е много натоварен — каза председателят. — Затова ще съм благодарен, ако колегите директори бъдат кратки и конкретни.

Ема беше започнала да се възхищава на деловия тон на Рос Бюканан, с който водеше заседанията на борда на „Барингтън Шипинг“. Никога не показваше предпочитания към един или друг директор и винаги изслушваше внимателно всеки, който предлагаше становище, различно от неговото. Понякога — само понякога — дори позволяваше да го убедят да промени мнението си. Освен това имаше способността да обобщава сложни обсъждания, при това по такъв начин, че да представи добре възгледа на всеки от участниците. Ема знаеше, че някои членове на борда намират шотландските му маниери за малко резки, но самата тя ги смяташе просто за практични и понякога се питаше как ли собственият й подход ще се различава от неговия, ако тя някога заеме мястото му. Бързо изхвърли тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху най-важната точка от дневния ред. Предишната вечер беше репетирала речта си пред борда, като Хари играеше ролята на председателя.

След като секретарят на компанията Филип Уебстър прочете протоколите от последната среща и отговори на поставените въпроси, председателят продължи с първата точка от дневния ред — решението на борда за строежа на луксозния лайнер „Бъкингам“, който да стане част от флотилията на „Барингтън“.

Бюканан недвусмислено изрази мнението си, че построяването на лайнера е единственият начин „Барингтън Шипинг“ да останат една от водещите корабни компании в страната. Неколцина членове на съвета закимаха в знак на съгласие.