Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Ема не се нуждаеше от напомняне колко талантлива е дъщеря й. Знаеше, че мис Филдинг, учителката по рисуване от „Ред Мейдс“, има планове да й уреди стипендия в училището за изящни изкуства „Слейд“ — и изглеждаше уверена в резултата.

— Голямо предизвикателство е да учиш дете, което е много по-талантливо от теб, мисис Клифтън — каза й веднъж мис Филдинг.

— Никога не го споменавайте пред нея — отвърна Ема.

— Всички го знаят — каза мис Филдинг. — И всички очакваме с нетърпение още по-големи постижения в бъдеще. Никой няма да се изненада, когато й предложат място в Кралската академия. Ще е първата от „Ред Мейдс“.

Джесика като че ли изобщо не подозираше за редкия си талант, както и за много други неща. Ема неведнъж беше предупреждавала Хари, че е само въпрос на време осиновената им дъщеря да разбере истината за истинския си баща, и смяташе, че ще е по-добре да го научи от член на семейството, а не от външен човек. Хари изпитваше странна неохота да я товари с реалната причина, поради която я бяха взели от „Доктор Барнардо“, предпочитайки нея пред няколко по-добри кандидати. Джайлс и Грейс също бяха предложили да обяснят на Джесика, че и тримата имат един и същи баща, сър Хюго Барингтън, и защо майка й е отговорна за преждевременната му смърт.

Щом Ема паркира пред болницата, Джесика изскочи навън с най-новата си картина в едната ръка и млечен шоколад „Кадбъри“ в другата и се втурна направо при Себастиан. Ема не можеше да повярва, че някой може да обича сина й повече от нея, но ако имаше такъв човек, това бе Джесика.

Когато след няколко минути влезе в отделението, Ема с огромна изненада и радост откри, че Себастиан за първи път е станал от леглото и седи в едно кресло. Щом видя майка си, той се надигна и я целуна по бузите — още един първи път. Ема се зачуди кога ли идва моментът, когато майките престават да целуват децата си, а младежите започват да целуват майките си.

Джесика разказваше подробно на брат си какво е правила през седмицата, така че Ема седна на леглото и с радост изслуша за пореден път подвизите й. Когато Джесика млъкна достатъчно дълго, за да може Себастиан да вземе думата, той се обърна към майка си.

— Сутринта препрочетох протоколите от последното заседание на борда. Нали си даваш сметка, че на следващата среща председателят ще постави на гласуване предложението и този път няма как да избегнеш решението дали да се съгласиш с построяването на „Бъкингам“.

Ема не каза нищо, а Джесика се обърна и започна да рисува стареца, който спеше на съседното легло.

— Аз бих направил същото, ако бях на негово място — продължи Себастиан. — Кой според теб ще победи?

— Никой — отвърна Ема. — Защото какъвто и да е резултатът, бордът ще остане разделен, докато не може да се посочи кой е правият.

— Да се надяваме, че няма да е така, защото си мисля, че си изправена пред много по-сериозен проблем, който изисква двамата с председателя да работите в съгласие.

— Фишър ли?

Себастиан кимна.

— И бог знае как ще гласува той, когато се стигне до решението дали да се строи „Бъкингам“.

— Фишър ще гласува така, както му каже дон Педро Мартинес.

— Откъде си сигурна, че именно Мартинес е купил акциите, а не лейди Вирджиния? — попита Себастиан.

— Според Уилям Хики от „Дейли Експрес“ Вирджиния в момента е заета с поредния си развод, така че можеш да си сигурен, че основната й мисъл е колко пари може да изкопчи от графа на Милано, преди да реши как точно да ги похарчи. Освен това имам свои причини да смятам, че Мартинес стои зад купуването на акциите.

— Вече стигнах до същото заключение — каза Себастиан. — Едно от последните неща, които ми каза Бруно в колата на път за Кеймбридж, бе, че баща му имал среща с някакъв майор и той дочул в разговора им да се споменава името „Барингтън“.

— Ако това е вярно, Фишър ще подкрепи председателя — каза Ема. — Ако не за друго, то за да си върне на Джайлс, че му попречи да влезе в Парламента.

— Дори да го направи, не приемай, че ще иска строежът на „Бъкингам“ да мине гладко. Никак даже. Ще сменя страни всеки път, когато сметне, че има възможност да навреди на финансовото състояние на компанията в краткосрочен план или на репутацията й в дългосрочен. Прости за клишето, но вълците не менят козината си. Само не забравяй, че основната му цел е точно противоположна на твоята. Ти искаш компанията да успее, а той — да се провали.

— Защо му е да иска това?

— Подозирам, че много добре знаеш отговора, мамо.