Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Себастиан зачака реакцията й, но Ема предпочете да смени темата.

— И откъде е цялата тази неочаквана мъдрост у теб?

— Всеки ден се уча от експерт. И освен това съм единственият му ученик — каза Себастиан без повече обяснения.

— И според твоя експерт какво трябва да направя, ако искам бордът да подкрепи мен и да гласува против построяването на „Бъкингам“?

— Има план как да спечелиш гласуването на следващото заседание.

— Това е невъзможно, докато бордът е разделен по равно.

— О, напълно възможно е — възрази Себастиан. — Но само ако си склонна да изиграеш Мартинес в собствената му игра.

— Какво имаш предвид?

— Докато семейството притежава двайсет и два процента от акциите на компанията — продължи Себастиан, — ти имаш правото да назначаваш още двама директори в борда. Така че е достатъчно да се обърнеш към вуйчо Джайлс и леля Грейс да те подкрепят при вземането на решението. Така няма как да изгубиш.

— Никога не бих го направила — каза Ема.

— Защо, щом залогът е толкова висок?

— Защото подобен ход ще компрометира положението на Рос Бюканан като председател. Ако той изгуби такова важно гласуване, защото семейството се е обединило против него, няма да има друг избор, освен да подаде оставка. И подозирам, че и други директори ще последват примера му.

— Но това може да е най-добрият резултат за компанията в дългосрочен план.

— Възможно е, но трябва да ме видят, че спечелвам с аргументи, а не разчитам на уреждането на вота. Подобни евтини трикове са по-скоро в стила на Фишър.

— Скъпа мамо, никой не може да ти се възхищава повече от мен заради това, че винаги постъпваш морално, но когато имаш вземане-даване с хора като Мартинес, трябва да разбереш, че те нямат морал и с радост биха постъпили безчестно. Хора като него са готови да пълзят и в най-гадната клоака, ако смятат, че това ще им осигури победа.

Последва дълго мълчание. Накрая Себастиан каза много тихо:

— Когато за първи път дойдох в съзнание след катастрофата, дон Педро седеше на края на леглото ми.

Ема потръпна.

— Усмихваше се и попита: „Как си, момчето ми?“. Поклатих глава и едва тогава той разбра, че не съм Бруно. Никога няма да забравя как ме изгледа, преди да си тръгне.

Ема продължи да мълчи.

— Мамо, не мислиш ли, че е време да ми кажеш защо Мартинес е така твърдо решен да постави семейството ни на колене? — попита Себастиан. — Защото не беше много трудно да се досетя, че е искал да убие на магистралата мен, а не собствения си син.

— Винаги си толкова нетърпелив, сержант Уоруик — каза патологът, докато оглеждаше тялото по-внимателно.

— Не можеш ли поне да ми кажеш колко точно е плувал трупът във водата? — попита детективът.

Хари тъкмо зачеркваше думата „точно“ и заместваше „плувал“ с „престоял“, когато телефонът иззвъня. Той остави писалката и вдигна.

— Да — каза малко рязко.

— Хари, Харолд Гинзбърг се обажда. Поздравления, тази седмица си на осмо място. — Харолд се обаждаше всеки вторник следобед да докладва на Хари на кое място ще бъде в неделния списък на бестселърите. — Девета поредна седмица сред първите петнайсет.

Преди месец Хари бе стигнал до четвърто място, най-високата позиция, до която беше успял да се добере. И макар да не признаваше дори пред Ема, още се надяваше да влезе в избраната група британски писатели, достигнали до върха от двете страни на Атлантика. Последните две книги от серията за Уилям Уоруик бяха достигнали първо място във Великобритания, но върхът в Щатите още си оставаше непокорен.

— Единственото наистина важно нещо са продажбите — каза Гинзбърг, сякаш беше прочел мислите на Хари. — Пък и съм уверен, че ще се изкачиш още по-нагоре с излизането на изданието с меки корици през март. — Хари не пропусна да забележи, че издателят използва „още по-нагоре“, а не „на върха“. — Как е Ема?

— Приготвя реч за това защо компанията не трябва да строи нов луксозен лайнер точно сега.

— Съмнявам се, че ще се получи бестселър — каза Харолд. — А как се справя Себастиан?

— В инвалидна количка е. Но хирургът ме уверява, че това няма да продължи още дълго и че в началото на следващата седмица ще се изправи на крака.

— Браво. Това означава ли, че ще се прибере у дома?

— Не. Старшата сестра няма да позволи да пътува далеч толкова рано. Може би ще прескочи до Кеймбридж да се срещне с наставника си и да пие чай с леля си.

— Звучи ми по-лошо и от училище. Все пак едва ли ще мине много време преди да успее да се измъкне.