Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Или да го изхвърлят. Не съм сигурен кое ще е първото.

— Защо да го изхвърлят?

— Една-две сестри започнаха да проявяват по-голям интерес към Себ с махането на поредната превръзка и се боя, че той изобщо не ги обезкуражава.

— Танцът на седемте воала — каза Харолд и Хари се разсмя. — Още ли се надява да иде в Кеймбридж през септември?

— Доколкото мога да преценя, да. Но се е променил много след катастрофата, така че нищо не би ме изненадало.

— В какъв смисъл се е променил?

— Не мога да кажа конкретно. Просто е съзрял по начин, какъвто не бих могъл и да си представя преди година. И мисля, че открих защо.

— Звучи интригуващо.

— Определено е. Ще ти разкажа по-подробно при следващото ми идване в Ню Йорк.

— Трябва ли да чакам толкова дълго?

— Да, защото е като писането ми. Нямам представа какво ще се случи, когато започвам нова страница.

— Разкажи ми тогава за нашето момиче за милиони.

— Само не и ти! — възкликна Хари.

— Предай на Джесика, че съм окачил в кабинета си картината й на Имението през есента, до една на Рой Лихтенщайн.

— Кой е Рой Лихтенщайн?

— Поредният моден писък в Ню Йорк, но не ми се вярва да се задържи дълго. Според мен Джесика е много по-добра. Кажи й, че ако ми нарисува картина на Ню Йорк през есента, ще я подаря на Лихтенщайн за Коледа.

— Питам се дали е чувала за него.

— Преди да затворя, мога ли да попитам как върви последният роман за Уилям Уоруик?

— Щеше да върви много по-бързо, ако не ме прекъсват непрекъснато.

— Извинявай — рече Харолд. — Не ми казаха, че пишеш.

— В интерес на истината, Уоруик е изправен пред неразрешим проблем. Или по-точно, аз съм изправен пред неразрешим проблем.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не. Точно затова ти си издателят, а аз — писателят.

— За какъв проблем става въпрос? — продължи да упорства Харолд.

— Уоруик е открил тялото на бившата си жена на дъното на едно езеро, но е сигурен, че тя е била убита, преди да я хвърлят във водата.

— И какъв е проблемът?

— Моят или този на Уилям Уоруик?

— Първо на Уоруик.

— Налага му се да чака най-малко двайсет и четири часа преди да получи доклада на патолога.

— А твоят проблем?

— Разполагам с двайсет и четири часа преди да реша какво трябва да пише във въпросния доклад.

— Уоруик знае ли кой я е убил?

— Не е сигурен. В момента има петима заподозрени, всеки с мотив… и алиби.

— Но предполагам, че самият ти знаеш кой го е направил?

— Не, не знам — призна Хари. — Защото ако аз не знам, няма как да знае и читателят.

— Това не е ли малко рисковано?

— Разбира се, че е. Но пък и прави нещата много по-предизвикателни както за мен, така и за читателя.

— С нетърпение очаквам да прочета първата чернова.

— И аз.

— Е, извинявай за прекъсването. Оставям те с тялото на бившата в езерото. Ще ти звънна след седмица да видя дали си разбрал кой го е хвърлил там.

Когато Гинзбърг затвори, Хари остави слушалката и погледна празния лист пред себе си. Опита се да се съсредоточи.

— Какво е мнението ти, Пърси?

— Още е рано за точна преценка. Ще трябва да я откарам в лабораторията и да направя още няколко теста, преди да ти дам основателно заключение.

— Кога да очаквам предварителния ти доклад? — попита Уоруик.

— Винаги си толкова нетърпелив, Уилям…

Хари вдигна очи. Внезапно се беше сетил кой е убиецът.

Макар да не беше склонна да приеме съвета на Себастиан да привлече Джайлс и Грейс в борда, за да си осигури победа при гласуването, Ема въпреки това смяташе, че е длъжна да държи брат си и сестра си в течение. Гордееше се, че представлява семейството в борда, макар да знаеше много добре, че нито Джайлс, нито Грейс проявяват особен интерес към ставащото зад закритите врати на „Барингтън Шипинг“, стига да получават дивидентите си всяко тримесечие.

Джайлс беше затрупан с работа в Камарата на общините и отговорностите му нараснаха още повече, след като Хю Гейтскел го покани да участва в кабинета в сянка и да поеме европейския портфейл. Това означаваше, че той по-рядко се появяваше в избирателния си район, въпреки че от него се очакваше да пази спечеленото с мъка място и в същото време редовно да посещава страните, които трябваше да гласуват дали Великобритания да бъде включена в ЕИО 1 1 Европейска икономическа общност. — Б.пр. . Лейбъристите обаче имаха преднина според социологическите проучвания от последните няколко месеца и изглеждаше все по-вероятно Джайлс да стане министър след следващите избори. Ето защо последното, което му трябваше, бе да го разсейват с „дребни проблеми“.