Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Хари и Ема останаха доволни, когато Джайлс най-сетне обяви годежа си с Гуинет Хюз, при това не в светската колонка на „Таймс“, а в заведението „Острич“ в избирателния му район.

— Искам да ви видя женени преди следващите избори — заяви избирателният му агент Гриф Хаскинс. — И ако Гуинет успее да забременее до първата седмица от кампанията, още по-добре.

— Колко романтично — въздъхна Джайлс.

— Не ме интересуват никакви романтики — каза Гриф. — Работата ми е на следващите избори да ти осигуря място в Камарата на общините. Защото ако не се получи, със сигурност няма да влезеш в кабинета.

На Джайлс му се искаше да се изсмее, но знаеше, че Гриф е прав.

— Датата определена ли е? — попита Ема, която тъкмо се беше присъединила към тях.

— За сватбата или за изборите?

— За сватбата, идиот такъв.

— Седемнайсети май в гражданското на Челси — каза Джайлс.

— Доста различно от „Сейнт Маргарет“ в Уестминстър, но поне се надявам, че този път двамата с Хари ще получим покани.

— Помолих Хари да ми бъде кум — каза Джайлс. — Но не съм толкова сигурен за теб — добави и се ухили.

Времето не беше най-подходящото, но единствената възможност на Ема да се види със сестра си беше вечерта преди решаващото заседание на борда. Тя вече поддържаше връзка с директорите, за които смяташе, че ще подкрепят позицията й, както и с един от двамата колебаещи се, но искаше Грейс да знае, че все още не е в състояние да предскаже как точно ще мине гласуването.

Грейс проявяваше още по-малък интерес към делата на компанията от Джайлс и един-два пъти дори бе забравила да осребри чека си с дивидентите. Неотдавна бе станала старши наставник в Нюнам и рядко излизаше извън пределите на Кеймбридж. Ема понякога успяваше да я придума да отиде до Лондон с нея за някое представление на Кралската опера, но времето им стигаше само колкото да вечерят, след което Грейс хващаше влака за Кеймбридж. Както обясни самата тя, не й харесвало да спи в чуждо легло. Толкова разкрепостена в едни неща и така тесногръда в други, както отбелязваше навремето скъпата им майка.

Постановката на „Дон Карлос“ на Лукино Висконти се оказа непреодолимо изкушение и Грейс дори се задържа на вечерята и слушаше внимателно обясненията на Ема за последствията от инвестирането на такава голяма част от капиталовите резерви на компанията в един-единствен проект. Грейс чоплеше мълчаливо зелената си салата, като коментираше само от време на време, но не изказа никакво мнение, докато не беше споменато името на майор Фишър.

— Той също се жени след няколко седмици, както знам от достоверен източник — каза тя, с което изненада сестра си.

— Коя жена би пожелала да се обвърже с такова ужасно създание, за бога?

— Сюзи Ламптън, както изглежда.

— Откъде ми е познато това име?

— Беше в „Ред Мейдс“, когато ти беше първенец, но е с две години по-малка от теб, така че едва ли я помниш.

— Само по име — каза Ема. — Е, значи е твой ред да разказваш.

— Сюзи беше красавица още на шестнайсет и го знаеше. Момчетата спираха и я зяпваха с увиснали ченета, когато минаваше покрай тях. След „Ред Мейдс“ хвана първия влак за Лондон и започна работа във водеща агенция за модели. След като излезе на светлината на прожекторите, ясно даде да се разбере, че си търси богат съпруг.

— В такъв случай Фишър едва ли може да се нарече голяма находка.

— Може би нямаше да е такъв тогава, но сега, след като тя прехвърли трийсетте и кариерата й като модел е минало, един член на борда на „Барингтън Шипинг“, подкрепян от аржентински милионер, може да се окаже последният й шанс.

— Възможно ли е да е толкова отчаяна?

— И още как — отвърна Грейс. — Била е зарязвана на два пъти, веднъж пред олтара. Чух, че вече е изхарчила парите, отсъдени й след успешното дело за неспазеното обещание за брак. Дори заложила годежния пръстен. Името мистър Микобър 2 2 Герой от „Дейвид Копърфийлд“ на Чарлз Дикенс. — Б.пр. едва ли й говори нещо.

— Горката — тихо каза Ема.

— Не е нужно да губиш съня си заради Сюзи — увери я Грейс. — Това момиче има докторска степен по вродено коварство, каквато не може да се получи в нито един университет — добави тя и допи кафето си. — Честно казано, не зная кого съжалявам повече, защото не мога да повярвам, че връзката им ще продължи дълго. — Грейс си погледна часовника. — Трябва да бягам, защото ще изпусна последния влак. — И без да каже нито дума повече, целуна сестра си по бузите, излезе от ресторанта и хвана такси.