Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Ема погледна портрета на сър Уолтър Барингтън. Почти чу думите на дядо си: „Не прави нищо, за което някога можеш да съжаляваш, дете“.

— И тъй, призовавам да проведем откровена и открита дискусия — продължи Рос Бюканан. — Дискусия, на която се надявам, че всеки от директорите ще изрази мнението си без никакъв страх и предпочитания. — И след това метна втората си граната. — С оглед на това предлагам мисис Клифтън да открие дебата, тъй като освен че мнението й е противно на моето, не бива да забравяме, че тя представлява двайсет и два процента от акциите и че видният й прародител сър Джошуа Барингтън е човекът, който е основал тази компания преди повече от сто години.

Ема предпочиташе да е сред последните в дискусията, тъй като много добре си даваше сметка, че председателят ще обобщи и думите й могат да изгубят част от въздействието си, когато дойде неговият ред да говори. Въпреки това бе твърдо решена да изложи аргументите си по възможно най-убедителния начин.

— Благодаря, господин председател — започна тя и направи справка с бележките си. — Позволете първо да кажа, че независимо от изхода от днешната дискусия зная, че всички се надяваме, че ще продължите да водите тази компания още дълги години.

Заявлението й бе посрещнато с високи одобрителни възгласи и Ема се почувства така, сякаш бе успяла да обезвреди една от гранатите.

— Както ни напомни председателят, моят прадядо е основал тази компания преди повече от сто години. Той бил човек с необичайната дарба да забелязва открилите се възможности и в същото време умело да избягва капаните. Мога само да мечтая за усета на сър Джошуа, защото тогава щях да мога да ви кажа дали това — тя посочи плановете — е възможност или капан. Сериозните ми резерви относно този проект са свързани с това, че слагаме всичките си яйца в една кошница. Инвестирането на такъв голям дял от резервите на компанията в едно-единствено начинание може да се окаже решение, за което всички да съжаляваме. В края на краищата самото бъдеще на бизнеса с луксозни лайнери изглежда несигурно. Две големи корабни компании вече декларираха загуби тази година, като посочиха бума на пътническите авиолинии като основна причина за трудностите им. И не е случайно съвпадение, че рязкото намаляване на броя на нашите трансатлантически пътници отговаря почти напълно на увеличаването на пътуващите със самолети за същия период. Фактите са прости. Бизнесмените искат да стигнат за срещите си колкото се може по-бързо и след това незабавно да се приберат у дома. Това е напълно разбираемо. Тази промяна в нагласата на обществото може и да ни харесва, но би било глупаво да игнорираме дългосрочните последствия от нея. Смятам, че следва да се придържаме към бизнеса, който с право е изградил световната репутация на „Барингтън Шипинг“ — превозването на въглища, автомобили, тежки машини, стомана, храна и други стоки, и да оставим другите да зависят от пътници. Уверена съм, че ако продължим с основния си бизнес с товарни кораби, имащи каюти за не повече от десетина пътници, компанията ще оцелее през тези смутни времена и ще обявява добри печалби всяка година, осигурявайки на акционерите отлична възвръщаемост на инвестициите им. Не искам да залагам всички пари, които компанията е скътала така грижовно през годините, заради прищевките на капризната публика.

„Време е за моята ръчна граната“, помисли Ема и обърна страницата.

— Баща ми, сър Хюго Барингтън — няма да намерите на стената негов портрет, който да ни напомня за управлението му, — успя само за няколко години да постави компанията на колене и бяха нужни всички значителни умения и талант на Рос Бюканан, за да се изправи тя отново на крака, за което трябва да му бъдем вечно благодарни. За мен обаче последното предложение е твърде голяма крачка напред в несигурността и затова се надявам бордът да го отхвърли и да се съсредоточим върху основния си бизнес, който ни е служил така добре в миналото. Ето защо приканвам борда да гласува против решението.

Със задоволство видя, че един-двама от по-старите членове на борда, които преди се колебаеха, сега кимат одобрително. Бюканан покани останалите директори да допринесат за дискусията и час по-късно всички бяха изказали мнението си. Единственото изключение бе Фишър, който не бе казал нито дума.

— Майоре, след като чухте становищата на колегите си, бихте ли споделили вашите мисли с борда?

— Господин председател — каза Фишър, — през последния месец внимателно се запознах с подробните протоколи от предишните заседания на борда по този въпрос и съм сигурен в едно — не можем да си позволим да отлагаме повече и трябва да вземем решение в една или друга посока.