Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Изчака одобрителните възгласи да утихнат и продължи:

— Изслушах с интерес останалите директори и особено мисис Клифтън, която според мен представи разумна и добре обоснована теза със значителна страст, като ни припомни дългата връзка на семейството й с компанията. Но преди да реша как да гласувам, бих искал да чуя защо председателят смята, че трябва да продължим с построяването на „Бъкингам“ точно сега, тъй като все още не съм убеден, че рискът си струва и не е прекалено голяма крачка напред, както се изрази мисис Клифтън.

— Мъдър човек — обади се адмиралът.

Ема за момент се запита дали не е преценила Фишър погрешно и дали той наистина не желае само доброто на компанията. После си спомни думите на Себастиан за вълка и козината му.

— Благодаря, майоре — каза Бюканан.

Ема не се съмняваше, че въпреки добре обмислените и добре казаните си думи Фишър вече знае как ще гласува и ще изпълни дословно инструкциите на Мартинес. Все още не знаеше обаче какви са тези инструкции.

— Членовете на борда са много добре запознати с твърдото ми становище по този въпрос — започна председателят и хвърли поглед към няколкото точки върху единствения лист пред него. — Смятам, че решението, което ще вземем днес, е очевидно. Дали компанията е склонна да направи крачка напред, или да се задоволим с познатите води? Едва ли е нужно да ви напомням, че „Кюнард“ неотдавна пуснаха два нови пътнически кораба, „П & О“ строят „Канбера“ в Белфаст, „Юниън-Касъл“ добавя към южноафриканския си флот „Уиндзор Касъл“ и „Трансваал Касъл“, а ние си седим и гледаме как нашите съперници, подобно на мародерстващи пирати, установяват господството си в открито море. Никога няма да има по-добро време за „Барингтън“ да влезе в пътническия бизнес, трансатлантически през лятото и круизен през зимата. Мисис Клифтън посочва, че броят на пътниците ни намалява. И е съвсем права. Но това се дължи само на факта, че нашият флот е стар и вече не предлагаме услуги, които клиентите ни не могат да намерят другаде на по-конкурентни цени. Ако днес решим да не правим нищо и просто да чакаме подходящия момент, както предлага мисис Клифтън, другите със сигурност ще се възползват от отсъствието ни и ще ни оставят на кея като някакви махащи зрители. Разбира се, както посочи майор Фишър, ще поемем риск, но великите предприемачи като сър Джошуа Барингтън винаги са готови да рискуват. И позволете да ви напомня, че този проект не представлява такъв голям финансов риск, за какъвто го представя мисис Клифтън — добави той и посочи модела на лайнера в средата на масата. — Можем да покрием голяма част от разходите по построяването на този великолепен съд от сегашните си резерви и няма да е нужно да заемаме големи суми от банките за финансирането на проекта. Имам чувството, че Джошуа Барингтън би одобрил подобно нещо. — Бюканан направи пауза и изгледа насядалите около масата директори. — Смятам, че днес сме изправени пред суров избор — да не правим нищо и да се задоволим да тъпчем на едно място или да прегърнем бъдещето и да дадем на тази компания шанс да продължи да заема водещо място в корабния бизнес, както го е правила през последния век. Затова призовавам борда да подкрепи предложението ми и да инвестира в това бъдеще.

Въпреки силните думи на председателя Ема още не беше сигурна как ще мине гласуването. И точно в този момент Бюканан реши да хвърли третата си граната.

— Сега ще призова секретаря на компанията да покани всеки директор да заяви дали е за, или против предложението.

Ема бе смятала, че гласуването ще е тайно, каквато бе обичайната процедура в компанията: така щеше да си осигури повече шансове за мнозинство. Сега обаче осъзна, че ако възрази на този етап, реакцията й ще бъде изтълкувана като признак на слабост, а това щеше да е добре дошло за Бюканан.

Мистър Уебстър извади лист от папката пред себе си и зачете:

— Членовете на борда се приканват да гласуват резолюция, предложена от председателя и потвърдена от изпълнителния директор, а именно компанията да започне строежа на новия луксозен лайнер „Бъкингам“ още сега.

Ема бе поискала в резолюцията да се добавят последните две думи, тъй като се надяваше, че те ще убедят някои от по-консервативните членове на борда да не прибързват.

Секретарят на компанията отвори протоколната книга и зачете поред имената на директорите.

— Мистър Бюканан.

— За предложението — без колебание отвърна председателят.