Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Поне за това съм ви благодарна — каза Ема. — Но вие не се чудите през цялото време кога и къде ще нанесе Мартинес следващия си удар. Всеки може да влезе и излезе от болницата толкова лесно, колкото и в някоя автогара.

— Не мога да не се съглася — каза Редмейн. — Аз самият го направих вчера следобед. — Откровението му предизвика моментна тишина, която му позволи да продължи. — Можете обаче да сте сигурна, мисис Клифтън, че този път взех необходимите мерки, за да гарантирам, че синът ви вече не е в опасност.

— Можете ли да споделите с мистър и мисис Клифтън причината за тази ваша увереност? — попита Джайлс.

— Не, сър Джайлс, не мога.

— Защо? — остро попита Ема.

— Защото в този случай се наложи да се обърна към вътрешния министър и към министъра на отбраната, така че съм длъжен да спазвам правилата за поверителност на Тайния съвет.

— Що за дрънканици са това? — избухна Ема. — Все пак не забравяйте, че става въпрос за живота на сина ми!

Джайлс се обърна към сестра си.

— Ако нещо от ставащото се разчуе дори след петдесет години, ще е важно да се покаже, че нито ти, нито Хари сте знаели, че в случая са били замесени министри.

— Благодарен съм ви, сър Джайлс — каза секретарят на кабинета.

— Може и да понеса тези ваши кодирани съобщения, които си разменяте, стига да ме уверите, че животът на сина ми вече не е в опасност — каза Хари. — Защото ако със Себастиан стане нещо, сър Алън, виновникът ще е само един.

— Приемам упрека ви, мистър Клифтън. Мога обаче да потвърдя, че Мартинес вече не представлява заплаха за Себастиан или за друг член на семейството ви. Честно казано, наложи се да прекрача някои граници, за да се погрижа Мартинес да разбере, че не си заслужава да се опитва.

Хари още беше скептичен и макар че Джайлс като че ли приемаше думите на сър Алън, той осъзна, че ще му се наложи да стане премиер, за да накара секретаря да разкрие причината за своята увереност. А може би дори и тогава нямаше да научи.

— Да не забравяме обаче — продължи сър Алън, — че Мартинес е безскрупулен и коварен тип. Не се съмнявам, че въпреки всичко ще иска да си отмъсти по някакъв начин. И ако не престъпва закона, няма начин, по който да му попречим да го направи.

— Поне този път ще сме подготвени — каза Ема, която добре си даваше сметка накъде бие секретарят на кабинета.

Полковник Скот-Хопкинс почука на вратата на Итън Скуеър 44 в десет без една минута. Секунди по-късно на прага се появи гигант, пред който командирът от САС изглеждаше като джудже.

— Аз съм Скот-Хопкинс. Имам среща с мистър Мартинес.

Карл леко се поклони и отвори вратата, колкото да може гостът да се промуши през процепа. После придружи полковника по коридора и почука на вратата на кабинета.

— Да.

Когато полковникът влезе, дон Педро стана от бюрото си и го изгледа подозрително. Нямаше представа защо човек от Специалните части ще иска спешна среща с него.

— Желаете ли кафе, полковник? — попита дон Педро, след като двамата се ръкуваха. — Или може би нещо по-силно?

— Не, сър, благодаря. Часът е прекалено ранен за мен.

— В такъв случай седнете и ми кажете защо искате да се срещнете спешно с мен. — Замълча за момент. — Предполагам, разбирате, че съм доста зает човек.

— Много добре знам колко зает сте били напоследък, мистър Мартинес, така че ще говоря направо по същество.

Дон Педро се опита да запази пълно самообладание, докато сядаше на мястото си и продължаваше да се взира в полковника.

— Целта ми е съвсем проста — да се погрижа Себастиан Клифтън да се радва на дълъг и спокоен живот.

Маската на арогантна самоувереност се изтри от лицето на Мартинес. Той успя обаче бързо да се овладее и се надигна.

— Какво намеквате?

— Мисля, че знаете много добре, мистър Мартинес. Позволете ми все пак да се изразя съвсем ясно. Тук съм, за да се погрижа никой от семейство Клифтън да не пострада в бъдеще.

— Себастиан Клифтън беше най-близкият приятел на сина ми!

— Не се съмнявам в това, мистър Мартинес. Инструкциите ми обаче са съвсем ясни и прости — да ви предупредя, че ако Себастиан или член от семейството му попаднат в още някакъв инцидент, синовете ви Диего и Луис ще бъдат качени на първия самолет за Аржентина. При това няма да пътуват в първа класа, а в товарния отсек, в дървени сандъци.

— Знаете ли кого заплашвате? — ревна Мартинес и стисна юмруци.

— Един долнопробен южноамерикански гангстер, който си мисли, че може да мине за джентълмен само защото има пари и живее на Итън Скуеър.