Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Но това, което намеквате, е немислимо — рече Хари. — Кой ще иска да убие две невинни момчета?

— Бих се съгласил с вас, мистър Клифтън, ако наскоро не бяхме открили, че първоначално Бруно Мартинес не е имал намерение да пътува със сина ви до Кеймбридж.

— Откъде научихте това?

— Приятелката му, мис Торнтън, се яви и ни съобщи, че същия ден двамата с Бруно са смятали да ходят на кино, но трябвало да отмени уговорката в последния момент, защото настинала. — Главният инспектор извади от джоба си химикалка, обърна страницата на бележника си и погледна родителите на Себастиан в очите. — Имате ли причина да смятате, че някой би искал да навреди на сина ви?

— Не — каза Хари.

— Да — каза Ема.

— И този път гледай да си свършиш работата — почти изкрещя дон Педро Мартинес. — Едва ли ще е много трудно — добави той, докато се навеждаше напред в креслото си. — Вчера сутринта се разходих съвсем спокойно из болницата, така че нощем би трябвало да е много по-лесно.

— Как желаете да се отърва от него? — прозаично попита Карл.

— Прережи му гърлото — каза Мартинес. — Трябва ти само бяла престилка, стетоскоп и скалпел. Само гледай да е остър.

— Не мисля, че е разумно да му се прерязва гърлото — рече Карл. — По-добре да го задуша с възглавница, за да си помислят, че е умрял от нараняванията си.

— Не. Искам момчето на Клифтън да умре бавно и мъчително. Колкото по-бавно, толкова по-добре.

— Разбирам как се чувствате, шефе, но не е нужно да даваме на онзи детектив още причини да подновява разследването си.

Мартинес го погледна разочаровано и каза:

— Добре тогава, задуши го. Но се погрижи да е колкото се може по-дълго.

— Искате ли да взема Диего и Луис?

— Не. Искам обаче да присъстват на погребението като приятели на Себастиан, за да могат да докладват. Искам да чуя, че са страдали толкова, колкото и аз, когато разбрах, че не Бруно е оцелелият.

— А какво ще…?

Телефонът на бюрото зазвъня и дон Педро грабна слушалката.

— Да?

— Търси ви някой си полковник Скот-Хопкинс — каза секретарката му. — Иска да говори с вас по личен въпрос. Твърди, че било спешно.

Четиримата бяха променили графиците си така, че в девет сутринта на следващия ден да са в Министерския съвет на Даунинг стрийт.

Секретарят на кабинета сър Алън Редмейн бе отменил срещата си с френския посланик М. Шовел, с когото трябваше да обсъдят последиците от възможното връщане на Шарл дьо Гол в Елисейския дворец.

Депутатът сър Джайлс Барингтън нямаше да присъства на седмичната среща на кабинета в сянка поради спешен семеен проблем, както обясни на лидера на опозицията мистър Гейтскел.

Хари Клифтън нямаше да подписва бройки от последната си книга „Кръвта е по-гъста от водата“ в „Хатчардс“ на Пикадили. Беше подписал предварително сто с надеждата да умилостиви управителя, който не можеше да скрие разочарованието си, особено след като бе научил, че книгата на Хари ще оглави списъка на бестселърите в неделя.

Ема Барингтън отложи среща с Рос Бюканан, на която трябваше да обсъдят идеите на председателя за построяване на нов луксозен лайнер, който щеше да стане част от флотилията на Барингтън, ако бордът го подкрепеше.

Четиримата седнаха на местата си около овалната маса в кабинета на секретаря.

— Благодаря, че се съгласихте да ни приемете толкова бързо — каза Джайлс. Сър Алън кимна. — Но съм сигурен, че разбирате, че мистър и мисис Клифтън се тревожат, че животът на сина им може все още да е в опасност.

— Споделям безпокойството им — каза Редмейн. — И ми позволете да изразя съжалението си за случилото се със сина ви, мисис Клифтън. Най-малкото защото се чувствам отчасти виновен за всичко това. Искам обаче да ви уверя, че не стоях със скръстени ръце. През уикенда разговарях с мистър Оуен, с главен инспектор Майлс и със съдебния лекар. Оказаха ми пълно съдействие. Трябва да се съглася с Майлс, че просто няма достатъчно доказателства, че дон Педро Мартинес има някаква връзка с инцидента. — Видя изражението на Ема и побърза да добави: — Въпреки това доказателствата и увереността често са две много различни животни, така че щом разбрах, че Мартинес не е знаел, че синът му е бил в колата, заключих, че може да реши да нанесе втори удар, колкото и неразумно да изглежда.

— Око за око — каза Хари.

— Може и да сте прав — каза секретарят на кабинета. — Той явно не ни е простил за онова, което възприема като кражба на негови осем милиона паунда, дори да са фалшиви. И макар че е възможно още да не е проумял, че зад операцията стои правителството, няма съмнение, че според него синът ви е лично отговорен за случилото се в Саутхамптън. Мога само да съжалявам, че тогава не се отнесох достатъчно сериозно към разбираемите ви тревоги.