Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

С всяка нова вълна аплодисменти Джайлс се отпускаше, така че когато дойде ред на заключителната част, чувстваше, че вече е грабнал вниманието на цялата зала.

— Когато бях дете, Уинстън Чърчил, един истински европеец, посети училището ми в Бристол, за да връчи наградите. Не бях спечелил награда, което е може би единственото общо, което имам с този велик човек. — Думите му бяха посрещнати с бурен одобрителен смях. — Но именно заради речта му в онзи ден реших да вляза в политиката и поради опита ми във войната влязох в Лейбъристката партия. Сър Уинстън каза следните думи: „Днес страната ни е изправена пред един от онези велики моменти в историята, когато британският народ отново е помолен да решава съдбата на свободния свят“. Двамата със сър Уинстън може и да сме от различни партии, но по този въпрос мненията ни несъмнено съвпадат.

Огледа пълната зала. С всяко следващо изречение гласът му се засилваше.

— Днес събралите се в тази зала може да сме от различни страни, но е дошло време да работим като един, не за егоистичните си интереси, а за интереса на поколенията, които още не са се родили. Позволете накрая да кажа, че каквото и да е приготвило бъдещето за мен, можете да сте сигурни, че ще се посветя на тази кауза.

Направи крачка назад, а всички в залата се изправиха на крака. Минаха няколко минути, преди да му позволят да слезе от подиума, но дори докато излизаше, бе наобиколен от парламентаристи, официални лица и доброжелатели.

— След час трябва да сме на летището — каза Себастиан, като се опитваше да изглежда спокоен. — Имаш ли някакви задачи за мен?

— Намери телефон, за да се обадим на Гриф и да видим дали има някакви първи реакции към речта у дома. Искам да съм сигурен, че това не е само мираж — каза Джайлс, докато се ръкуваше и благодареше на хората за пожеланията им. Дори му се наложи да дава автографи — поредното първо нещо в живота му.

— Хотел „Палас“ е от другата страна на улицата — каза Себастиан. — Можем да се обадим в офиса оттам.

Джайлс кимна, докато продължаваше бавно да върви. Минаха още двайсет минути преди да излезе обратно на стъпалата пред парламента и да се сбогува с председателя.

Двамата със Себастиан бързо пресякоха широкия булевард и влязоха в относително спокойния хотел „Палас“. Себастиан даде номера на рецепционистката, която набра Лондон и когато чу глас от другата страна, каза:

— Ще ви свържа, сър.

Джайлс взе телефона и чу гласа на Гриф.

— Тъкмо гледах новините на Би Би Си в шест — каза той. — Ти си новина номер едно. Телефонът не е спрял да звъни. Когато се върнеш в Лондон, на летището ще те чака кола и ще те откара право в Ай Ти Ви, където Санди Гал ще те интервюира за късните новини, но не се мотай много, защото от Би Би Си искат да участваш в „Панорама“ на Ричард Димбълби в десет и половина. Къде си сега?

— Тъкмо ще тръгвам за летището.

— Идеално. Обади ми се веднага щом кацнеш.

Джайлс затвори и се ухили на Себастиан.

— Ще ни трябва такси.

— Не мисля — отвърна Себастиан. — Колата на посланика току-що пристигна и чака да ни откара на летището.

Докато двамата пресичаха фоайето, някакъв мъж протегна ръка и каза:

— Поздравления, сър Джайлс. Блестящо изпълнение. Да се надяваме, че ще наклони везните.

— Благодаря — отвърна Джайлс, погледна през стъклата и видя стоящия до колата посланик.

— Аз съм Пиер Бушар. Заместник-председател на Европейската икономическа общност.

— О, да! — каза Джайлс и поспря, за да се ръкува с мъжа. — Запознат съм с целия ви неуморен труд, мосю Бушар, който положихте, за да помогнете на Великобритания за кандидатстването й за пълноправен член на ЕИО.

— Трогнат съм — каза Бушар. — Можете ли да ми отделите момент, за да обсъдим един личен въпрос?

Джайлс хвърли поглед към Себастиан, който си погледна часовника.

— Десет минути максимум. Отивам да предупредя посланика.

— Мисля, че познавате моя добър приятел Тони Кросланд — каза Бушар, докато водеше Джайлс към бара.

— Да, разбира се. Вчера му дадох копие на речта ми.

— Сигурен съм, че я е одобрил. В речта ви има всичко, в което вярва Фабианското общество. Какво ще пиете? — попита Бушар, когато влязоха в бара.

— Малко малцово с много вода.

Бушар кимна на бармана.

— За мен същото.

Джайлс седна на един стол, огледа се и забеляза в ъгъла група политически драскачи — преглеждаха дописките си. Един от тях отдаде шеговито чест и Джайлс се усмихна.

— Важно е да се разбере — каза Бушар, — че Дьо Гол ще направи всичко, за да попречи на Великобритания да стане член на Общия пазар.