Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Ще се погрижа ключови журналисти да получат копия от речта утре сутринта. Така ще имат достатъчно време да подготвят уводни статии и да продължат със задълбочени анализи за следващия ден. Мисля, че няма да е зле да дадем чернова и на Тони Кросланд, за да остане с впечатлението, че го държим в течение. А за мързеливите журналисти, които само ще прелистят речта, вече съм подчертал откъса, за който има най-голяма вероятност да се появи в заглавията.

Джайлс прелисти няколко страници и видя маркираното от Гриф място. „Не искам да видя Великобритания въвлечена в поредната европейска война. Цветът на младежта на твърде много страни проля кръвта си на европейска земя, при това не само през последните петдесет години, а през последните хиляда. Трябва заедно да направим така, че европейските войни да останат единствено на страниците на учебниците по история, за да могат нашите деца и внуци да се учат от грешките ни и да не ги повтарят.“

— Защо точно този абзац? — попита Джайлс.

— Защото някои от вестниците не само ще го отпечатат дума по дума, но и няма да се сдържат и ще посочат, че съперникът ти никога не е стъпвал на бойно поле.

На следващата сутрин Джайлс остана доволен, когато получи написана на ръка бележка от Тони Кросланд, в която той споменаваше, че много е харесал речта и с нетърпение очаква да види утрешните вестници.

Когато следобед се качи на самолета за Брюксел, Джайлс за първи път се осмели да повярва, че може и да стане следващият лидер на лейбъристите.

Когато самолетът кацна на летището в Брюксел, Джайлс с изненада откри, че британският посланик сър Джон Никълс го чака при стълбата до един „Ролс-Ройс“.

— Прочетох речта ви, сър Джайлс — каза посланикът, докато излизаха от летището още преди някой от другите пътници да е стигнал до паспортната проверка. — И макар че от дипломатите не се очаква да изказват мнение, длъжен съм да кажа, че тя е свеж полъх. Макар че не съм сигурен как ще я приеме партията ви.

— Надявам се единайсет от съпартийците ми да я приемат по същия начин като вас.

— А, ето за кого значи била предназначена — каза сър Джон. — Колко съм недосетлив!

Втората изненада дойде, когато спряха пред Европейския парламент и видяха десетки официални лица, журналисти и фотографи, които чакаха да посрещнат ключовия оратор. Себастиан скочи от предната седалка и отвори вратата на Джайлс — нещо, което не бе правил никога.

Председателят на Европейския парламент Гаетано Мартино излезе напред и стисна ръката на Джайлс, след което му представи екипа си. По пътя към залата Джайлс се срещна и с други водещи европейски политици и всички му пожелаха успех — и нямаха предвид речта му.

— Ако бъдете така добър да изчакате минутка — каза председателят, след като се качиха на подиума, — ще кажа няколко встъпителни думи и ще ви дам думата.

Джайлс беше прегледал речта си за последен път в самолета, като направи една-две малки корекции, след което я даде на Себастиан, който я знаеше почти наизуст. Надникна между дългите черни завеси и видя хиляда водещи европейци, чакащи да чуят възгледите му. Последната му реч в Бристол по време на предизборната кампания беше слушана от трийсет и седем души, сред които Гриф, Гуинет, Пени, мис Париш и кокер шпаньолът й.

Джайлс нервно стоеше зад кулисите и слушаше как господин Мартино го описва като един от онези редки политици, които не само казват каквото мислят, но и не позволяват допитванията до общественото мнение да бъдат техен морален компас. Почти чу как Гриф мърмори неодобрително: „Да бе, да“.

— … и сега пред нас ще говори следващият премиер на Великобритания. Дами и господа — сър Джайлс Барингтън.

Себастиан се появи до Джайлс, подаде му речта и прошепна:

— Успех, сър.

Под продължителни аплодисменти Джеймс излезе в центъра на сцената. През годините бе свикнал с прожекторите и светкавиците на ентусиазираните фотографи и дори с бръмченето на телевизионните камери, но никога не бе преживявал нещо подобно. Той постави речта си на катедрата, отстъпи крачка назад и зачака аудиторията да се успокои.

— Има само няколко момента в историята, които решават съдбата на една нация — започна Джайлс, — и решението на Великобритания да кандидатства за членство в Общия пазар несъмнено е един от тях. Разбира се, Обединеното кралство ще продължи да играе роля на световната сцена, но тази роля трябва да е реалистична и да се съобразява с факта, че вече не сме империя, над която слънцето никога не залязва. Смятам, че е дошло време Великобритания да приеме предизвикателството на тази нова роля редом с нови партньори, които работят заедно като приятели, оставили някогашните си вражди в историята. Никога вече не искам да видя Великобритания въвлечена в поредната европейска война. Цветът на младежта на твърде много страни проля кръвта си на европейска земя, при това не само през последните петдесет години, а през последните хиляда. Трябва заедно да направим така, че европейските войни да останат единствено на страниците на учебниците по история, за да могат нашите деца и внуци да се учат от грешките ни и да не ги повтарят.