Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Има един член от семейството, който в момента не се намира в тази стая и който според мен е ходеща бомба със закъснител.

Последва дълго мълчание.

— Напълно си права, Гуинет — най-сетне рече Грейс.

— Ако някой журналист случайно се натъкне на факта, че момиченцето, осиновено от Хари и Ема, е сестра на Джайлс и леля на Себастиан и че баща й е бил убит от майка й, след като е откраднал бижутата й и я е зарязал, пресата ще гръмне.

— И да не забравяме, че след това майка й се е самоубила — тихо добави Ема.

— Най-малкото, което можете да направите, е да кажете истината на горкото дете — каза Грейс. — В края на краищата тя вече е в „Слейд“ и живее самостоятелно, така че журналистите лесно могат да я намерят, а ако го направят, преди да сте й казали…

— Не е толкова лесно — каза Хари. — Всички много добре знаем, че Джесика има пристъпи на депресия и въпреки несъмнения й талант често губи вяра в себе си. И тъй като до срочните й изпити остават само няколко седмици, моментът не е от най-подходящите.

Джайлс реши да не напомня на зет си, че ги е предупредил още преди десетилетие, че никога няма да има подходящ момент.

— Аз мога да говоря с нея — предложи Себастиан.

— Не — твърдо заяви Хари. — Ако някой ще го направи, трябва да съм аз.

— И колкото се може по-скоро — обади се Грейс.

— Ще те помоля да ми кажеш, когато го направиш — каза Джайлс. — Има ли други бомби, за които трябва да сме готови? — добави той. Последва дълго мълчание и Джайлс продължи: — В такъв случай ви благодаря за отделеното време. Ще ви съобщя окончателното си решение преди края на седмицата. А сега се налага да ви оставя, защото трябва да се връщам в Камарата. Гласуващите са там. Ако наистина реша да се кандидатирам, няма да ме виждате много през следващите няколко седмици, тъй като ще трябва да се ръкувам, да държа безкрайни речи, да обикалям затънтени избирателни райони и да прекарвам свободните си вечери в черпене на лейбъристи в бар „Ани“.

— Бар „Ани“ ли? — попита Хари.

— Най-популярната пивница в Камарата на общините, посещавана предимно от лейбъристи, поради което сега отивам точно там.

— Успех — каза Хари.

Всички станаха на крака и изпратиха Джайлс с аплодисменти.

— Има ли някакви шансове да спечели?

— Определено — каза Фишър. — Той е много популярен сред редовите членове, макар че Харолд Уилсън е фаворитът на депутатите, а именно те са онези, които решават.

— Тогава да направим голямо дарение за кампанията на Уилсън. В брой, ако е необходимо.

— Това е последното, което трябва да правим — каза Фишър.

— Защо? — остро попита Диего.

— Защото ще откаже парите.

— Но защо? — попита дон Педро.

— Защото това не е Аржентина и ако пресата научи, че чужденец подкрепя кампанията на Уилсън, той не само ще изгуби, но и ще бъде принуден да се оттегли от състезанието. Всъщност не само ще върне парите, но и публично ще обяви, че го е направил.

— Как е възможно да спечелиш избори, ако нямаш пари?

— Не ти трябват много пари, ако електоратът ти се състои от двеста петдесет и осем депутати, повечето от които прекарват цялото си време в сградата на Парламента. Може да се наложи да купиш малко пощенски марки, да проведеш няколко телефонни разговора, да почерпиш с някое и друго питие в „Ани“ и така ще си установил връзка с всеки свой избирател.

— Но щом не можем да помогнем на Уилсън да спечели, как да се погрижим Барингтън да изгуби? — попита Луис.

— Щом гласоподавателите са двеста петдесет и осем, със сигурност бихме могли да подкупим някои от тях — предложи Диего.

— Не и с пари — каза Фишър. — Единственото, което интересува тези хора, е повишението.

— Повишение ли? — повтори дон Педро. — И какво по-точно означава това?

— Кандидатът може да подшушне на по-младите депутати, че ще бъдат взети предвид за по-важна работа в Парламента, а на по-старите, които ще се оттеглят на следващите избори, да намекне, че техният опит и мъдрост ще бъдат високо оценени в Камарата на лордовете. Колкото до онези, които нямат надежда да запазят местата си, но ще се навъртат наоколо и след изборите, лидерът на партията винаги може да им намери някаква работа. Познавах един депутат, който страшно искаше да стане председател на Комисията по кетъринг към Камарата на общините, защото те избират кои вина да влязат в менюто.

— Добре, щом не можем да дадем на Уилсън пари или да подкупим гласоподавателите, най-малкото, което можем да направим, е да раздухаме цялата известна ни мръсотия около семейство Барингтън — предложи Диего.