Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Няма особен смисъл, тъй като пресата с радост ще го направи и без наша помощ — каза Фишър. — Плюс това ще им омръзне само след няколко дни, освен ако не се доберем до нещо свежо, в което да забият зъбите си. Не, трябва да измислим нещо, което със сигурност ще се появи на първите страници и в същото време ще го просне с един удар.

— Явно мислите доста по този въпрос, майоре — каза дон Педро.

— Трябва да призная, че е така — каза Фишър, който изглеждаше доста доволен от себе си. — И мисля, че открих нещо, което в крайна сметка ще съсипе Барингтън.

— Казвайте.

— Има едно нещо, от което политик никога не може да се възстанови. Но ако ще го правя, ще ми трябва екип и синхронът трябва да е съвършен.

Гриф Хаскинс, избирателният агент на лейбъристите за Бристолското пристанище, реши, че ще трябва да откаже пиенето, ако Джайлс иска да има някакъв шанс да стане лидер на партията. Гриф винаги се отдаваше на въздържание през месеца преди изборите и на гуляи най-малко месец след тях, в зависимост дали лейбъристите са спечелили, или са изгубили. И тъй като депутатът от Бристолското пристанище се върна на зелените пейки с още по-голямо мнозинство, Гриф смяташе, че има право да се отпусне поне от време на време.

Когато на сутринта след гуляя Джайлс му се обади, за да му каже, че ще се кандидатира за партиен лидер, моментът не беше подходящ. Тъй като по време на разговора ужасно го цепеше главата, Гриф се обади час по-късно, за да провери дали е разбрал депутата правилно. Беше.

Гриф незабавно се обади на секретарката си Пени, която беше на почивка в Корнуол, и на мис Париш, най-опитната партийна деятелка, която призна, че била отегчена до полудяване и се съживявала само по време на предизборните кампании. Каза им да го чакат на седми перон на Темпъл Мийдс в четири и половина следобед, ако искат да работят за следващия премиер.

В пет часа тримата седяха в третокласен вагон на път за Падингтън. По обед на следващия ден Гриф вече беше отворил офис в Камарата на общините и втори в дома на Джайлс на Смит Скуеър. Трябваше да привлече още един доброволец в екипа си.

Себастиан каза на Гриф, че с радост би отменил двуседмичната си почивка, за да помогне на вуйчо си да спечели изборите, а Седрик се съгласи да удължи отпуската му на месец, тъй като момчето можеше само да има полза от начинанието, въпреки че сър Джайлс не беше неговият фаворит.

Първата работа на Себастиан беше да направи голямо стенно табло с имената на всички 258 депутати лейбъристи и да постави чавка до всяко име, за да покаже в коя категория попадат. Онези, които щяха да гласуват със сигурност за Джайлс, бяха отбелязани с червена чавка; онези, които щяха да гласуват за друг — със синя; най-важната група, тази на колебаещите се, беше отбелязана със зелено. Макар таблото да беше идея на Себастиан, окончателният му вариант беше дело на Джесика.

При първото преброяване Харолд Уилсън имаше 86 сигурни поддръжници, Джордж Браун 57, Джайлс 54, а Джеймс Калахан 19, като колебаещите се бяха цели 42. Ясно беше, че непосредствената задача на Джайлс е да се отърве от Калахан и да задмине Браун, защото ако депутатът от Белпър се оттеглеше, според изчисленията на Гриф повечето от поддръжниците му щяха да подкрепят Джайлс.

След седмица агитации беше ясно, че Джайлс и Браун са почти изравнени на второто място, и макар да нямаше съмнение, че Уилсън е начело, политическите капацитети бяха единодушни, че ако някой от двамата се оттегли, съревнованието за първото място ще е много оспорвано.

Гриф непрекъснато обикаляше коридорите на властта и уреждаше срещи на четири очи с кандидата за всеки депутат, който твърдеше, че се колебае. Неколцина щяха да си останат колебаещи се до последния момент, тъй като никога не се бяха радвали на толкова голямо внимание през живота си, и накрая щяха да гледат да подкрепят победителя. Мис Париш не пускаше слушалката на телефона, а Себастиан стана очите и ушите на Джайлс и непрекъснато тичаше между Камарата на общините и Смит Скуеър, като държеше всички в течение.

През първата седмица от кампанията Джайлс държа двайсет и три речи, макар че те рядко се съобщаваха на повече от няколко реда във вестниците на следващия ден и никога на първа страница. До края на кампанията оставаха само две седмици, Уилсън започна да изглежда като сигурен победител и Джайлс реши, че е време да рискува. Дори Гриф беше изненадан от реакцията на пресата следващата сутрин, когато Джайлс се появи на първата страница на всички вестници, включително и на „Дейли Телеграф“.