Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Тогава какво всъщност е станало? — попита Слоун. — Защото аз също се опитах да изкопча истината от Нолс, но дори след няколко питиета той продължи да си държи езика зад зъбите.

— Единственото, което успях да открия, бе, че той и другите членове на борда са подписали декларация за конфиденциалност — каза Мелър. — Мислех си, че съм се озовал в задънена улица до срещата на борда миналия месец, когато мисис Клифтън взе прибързано решение, без да осъзнава евентуалните последици.

Никой не зададе очевидния въпрос.

— Капитанът на „Бъкингам“ каза пред борда, че при последното плаване третият офицер, някой си мистър Джесъл, бил открит пиян на мостика и поставен под арест в каютата си до края на пътуването. Адмирал Съмърс настоя Джесъл да бъде уволнен незабавно, без обезщетения и препоръки. Подкрепих го, защото като всички други членове на борда той бе забравил, че Джесъл е бил на вахта през първата нощ на първото плаване и е видял всичко, което се е случило.

Фишър попи с кърпа избилата на челото му пот.

— Не беше трудно да открия Джесъл — продължи Мелър. — Не само че беше останал без работа, но и призна, че закъснява с три месеца с наема си. Заведох го в местната кръчма и бързо разбрах, че още е ядосан и огорчен заради уволнението. Твърдеше, че знае неща, които могат да сринат компанията, и след няколко питиета започна да обяснява какви точно са тези неща, тъй като беше приел, че съм изпратен да се уверя, че си държи устата затворена, което само го накара да я отвори още повече. Каза ми, че видял Хари Клифтън и Джайлс Барингтън да изнасят голяма ваза с цветя от една първокласна каюта на горната палуба. Успели да я изхвърлят зад борда миг преди вазата да експлодира. На следващата сутрин трима ирландци били арестувани и капитанът се извинил на пътниците, като им поднесъл историята с учението. В действителност били само на секунди от катастрофа, която можела да убие дявол знае колко хора и буквално да потопи компанията.

— Но защо от ИРА не са оповестили какво е станало в действителност? — нервно попита Фишър.

— Джесъл ми каза, че тримата ирландци били арестувани по-късно сутринта и откарани в Белфаст от кораб на Кралския флот, след което били хвърлени в затвора по други обвинения. Неотдавна били освободени и едно от условията за предсрочното им пускане било да не казват нито дума за „Бъкингам“, ако не искат още същия ден да се озоват в изолатора. Пък и ИРА не обича да говори много за провалите си.

— Но ако ИРА не желае да потвърди историята и единственият ни свидетел е пияница, изгубил работата си заради чашката, кой ще прояви интерес шест години по-късно? — попита Фишър. — И колко често четем във вестниците, че ИРА планира атентат срещу Бъкингамския дворец, Централната банка или Парламента?

— Съгласен съм с вас, майоре — каза Мелър, — но нагласата на пресата може сериозно да се промени, когато в качеството си на нов председател на борда на „Барингтън“ реша да извадя истината на бял свят седмици преди пускането на „Балморъл“ на вода и обявяването на датата на първото му плаване.

— Но акциите на компанията ще се сринат за една нощ.

— И ще ги купим почти без пари с печалбата от банковата сделка. С нов борд и смяна на името скоро ще върнем компанията до предишното й положение.

— Промяна на името ли? — попита лейди Вирджиния.

Дезмънд се усмихна.

— „Мелър Шипинг“. Ейдриън получава банката, а аз корабната компания.

— А аз какво ще получа? — попита Вирджиния.

— Точно това, което сте искали винаги, Вирджиния. Удоволствието да поставите фамилия Барингтън на колене. И имате да изиграете жизненоважна роля, защото всичко ще зависи от точно подбраното време. На последната среща на борда научих също, че Хари и Ема Клифтън ще бъдат в Ню Йорк следващия месец. Като директор на борда тя прави такива посещения всяка година. Това ще е идеалният момент да уведомите приятелите си от пресата какво да очакват на процеса. Важно е да разкажете своята версия на историята, докато тя е насред Атлантика. Така че когато се върне, мисис Клифтън ще трябва да се защитава на два фронта — акционерите ще искат да знаят защо като председател на публична компания не им е казала какво всъщност се е случило онази нощ и в същото време ще си има неприятности с делото за клевета. Предричам, че няма да мине много време преди тя да се превърне в бележка под линия в историята на компанията, също като баща си.

— Има една пречка — каза Вирджиния. — Според адвокатите ми шансът да спечеля делото е петдесет на петдесет.