Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Защо? Той няма нищо общо.

— С изключение на това, че всички трансакции са станали след развода ви с него и че по една случайност сте избрали за кандидат за председател на борда човек, който два пъти се е изправял срещу него на общи избори, което според журито може да се окаже повече от съвпадение.

— Но дори да призоват Джайлс, как той би могъл да помогне на каузата им? Той е бивш съпруг, бивш депутат и бивш министър. Не бих казала, че това го поставя в добра светлина.

— Всичко това може и да е вярно — рече сър Едуард, — но имам чувството, че той все пак ще успее да впечатли съдебните заседатели.

— Какво ви кара да смятате така?

— Той има огромен опит като оратор, а публичните речи подготвят много добре човек за свидетелското място. Така че не можем да си позволим да го подценяваме.

— Но той е загубеняк — изтърси Вирджиния, изгубила способност да контролира чувствата си.

— Трябва да подчертая, че всяка лична нападка срещу другата страна ще се обърне срещу вас, така че ви моля да не забравяте да запазите спокойствие, докато давате показания, и да използвате силните си качества. Вие сте засегнатата страна, човек, който не разбира механизмите на Сити и няма никаква представа как да срине компания.

— Но така ще се покажа като слаба.

— Не — твърдо заяви сър Едуард. — Така ще се покажете като ранима, което ще ви бъде от полза, когато журито види, че сте изправена пред хитроумна и корава бизнес дама.

— На чия страна сте?

— На ваша, лейди Вирджиния, но мое задължение е да съм абсолютно сигурен, че знаете с какво се заемате. Предвид това трябва да ви попитам още веднъж: сигурна ли сте, че искате да заведете делото?

— Да, напълно съм сигурна, защото има нещо, което не съм ви казала, сър Едуард, а когато то се разчуе, не мисля, че случаят ще стигне до съдебната зала.

— Мистър Слоун се обади, докато бяхте на обед — каза Рейчъл.

— Каза ли какво иска? — попита Себ.

— Не, каза само, че било по личен въпрос.

— Не се и съмнявам. Усетил се е, че притежавам близо шест процента от акциите на „Фартингс“, и това изведнъж става много личен въпрос.

— Предложи да се срещнете в кабинета му утре в единайсет. Графикът ви го позволява.

— Забрави. Ако иска да ме види, да заповяда тук.

— Ще се обадя да попитам дали му е удобно.

— Имам чувството, че ще му бъде, защото този път аз съм зад кормилото.

Рейчъл не коментира, а се обърна и тръгна към вратата.

— Не си убедена, нали, Рейчъл? — попита Себ. Тя се обърна, но преди да успее да каже нещо, той попита: — Какво би направил Седрик?

— Щеше да остави у Слоун впечатлението, че се е вързал на плана му, за да го накара да свали гарда си.

— Така ли? Тогава кажи на Слоун, че ще бъда при него утре в единайсет, и добави, че с нетърпение очаквам да се срещна с него.

— Не, това ще е преиграване. Но не закъснявайте.

— Защо?

— Така ще му дадете предимство.

За първи път, откакто бе изгубил мястото си, Джайлс не очакваше с нетърпение да се върне в Камарата на общините. Полицаят на входа откъм Сейнт Стивън му отдаде чест.

— Радвам се да ви видя, сър. Надявам се скоро да се върнете.

— Благодаря — каза Джайлс.

Влезе в сградата, мина през Уестминстър Хол и продължи по коридора, където граждани чакаха търпеливо с надеждата да ги пуснат в галерията за посетители, за да следят заседанията. Джайлс мина покрай тях и влезе в централното фоайе. Вървеше бързо, за да не бъде задържан от бивши колеги и да слуша съболезнованията им, които рядко бяха искрени.

Мина покрай друг полицай и стъпи на дебелия зелен килим, по който бе минавал толкова много години. Погледна телеграфа, който запознаваше депутатите с всичко ставащо по света, но не спря да провери последните новини. Продължи покрай библиотеката, като изпитваше ужас при мисълта, че може да се натъкне на един конкретен депутат, когото не искаше да вижда. Когато стигна кабинета на водача на управляващата партия, зави наляво и спря пред стая, в която не бе влизал от години. Почука на вратата на лидера на опозицията и влезе. Видя зад бюрата същите две секретарки, които бяха служили на бившия премиер на Даунинг стрийт.

— Радвам се да ви видя, сър Джайлс. Влизайте направо, мистър Уилсън ви очаква.

Поредно чукане на поредна врата и Джайлс влезе в стаята, и видя позната картина — човек, който се опитва да си запали лулата. Отказа се, когато видя Джайлс.

— Джайлс, цял ден те очаквам с нетърпение. Радвам се да те видя.