Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Няма ли да заподозре нещо? В края на краищата той знае, че сте член на борда на директорите.

— Така е — съгласи се Слоун, — но като единствен попечител на състоянието на баща си главната му отговорност е да направи възможно най-добрата сделка за майка си, а в момента тя живее от дивидентите, които държа максимално ниски през последните две години.

— След като му напомня това — каза Мелър, — ще нанеса решителния удар и ще му кажа, че първото, което възнамерявам да направя, е да сваля Ейдриън от председателския му пост.

— Това би трябвало да реши въпроса — каза майорът.

— Но какво му пречи да се свърже с Клифтън и просто да поиска по-добра цена?

— Това е хубавото на декларацията за конфиденциалност. Той няма да може да обсъжда темата с никого, освен с майка си, освен ако не иска Адвокатският съвет да научи. А той едва ли би поел с лекота подобен риск.

— А другият ни купувач още ли е на линия? — попита майорът.

— Мистър Бишара е не само на линия — каза Слоун, — но и потвърди писмено офертата си от пет паунда за акция и депозира два милиона при адвоката си, за да покаже, че е сериозен.

— Защо е склонен да плати такава висока цена? — попита лейди Вирджиния.

— Защото Централната банка неотдавна отхвърли искането му за лиценз да работи като банкер в Сити и той толкова отчаяно иска да се добере до английска банка с безупречна репутация, че не се интересува колко ще трябва да плати за „Фартингс“.

— Но Централната банка няма ли да се намеси при такова очевидно придобиване? — попита Фишър.

— Не и ако той запази борда в сегашния му вид през следващите две години и ако аз остана председател. Именно затова е толкова важно Клифтън да не научава какво сме намислили.

— А какво ще стане, ако Клифтън се сдобие с шест процента?

— Ще предложа и на него три паунда и двайсет шилинга за акция — каза Слоун. — И имам чувството, че няма да устои на офертата.

— Не съм толкова сигурен — каза Мелър. — Напоследък забелязвам промяна у него. Имам чувството, че той работи по някакъв напълно различен дневен ред.

— В такъв случай ще се наложи да пренапиша дневния му ред.

— Книгата е там, където е мястото на една книга — каза г-жа Бабакова.

— В книжарница? — предположи Хари.

Г-жа Бабакова се усмихна.

— Но не обикновена книжарница.

— Ако искате да запазите това в тайна, ще ви разбера, особено ако откриването й ще доведе до още по-сурово наказание за съпруга ви.

— Какво по-сурово наказание може да има? Последните му думи, докато ми даваше книгата, бяха: „Рискувах живота си заради нея и бих го жертвал с готовност, ако знам, че ще бъде публикувана и светът и най-вече руският народ най-сетне ще научи истината“. Така че ми остана само една цел в живота, мистър Клифтън — да видя книгата на Анатолий издадена, независимо от последиците. В противен случай ще се окаже, че всичките му жертви са били напразни. — Тя хвана ръката му. — Ще я намерите в антикварна книжарница за преводна литература на ъгъла на Невски проспект и Болшая Морская в Ленинград — каза тя, като продължаваше да държи ръката на Хари като самотна вдовица, вкопчила се в единствения си син. — На горния рафт в най-далечния ъгъл, между испанското издание на „Война и мир“ и френското издание на „Тес от рода Д’Ърбървил“. Но не търсете „Чичо Джо“, защото я скрих в обложката на португалското издание на „Повест за два града“. Не мисля, че много португалци посещават книжарницата.

Хари се усмихна.

— И ако е все още там и успея да я взема, ще имате ли нещо против господин Гинзбърг да я издаде?

— Анатолий би се гордял, ако… — Тя млъкна, усмихна се и се поправи: — Анатолий ще се гордее, ако книгата му излезе в издателската къща, която издава Хари Клифтън.

Хари извади плик от вътрешния джоб на сакото си и й го подаде. Тя го отвори бавно и извади чека. Хари зачака да види реакцията й, но тя просто пъхна чека обратно в плика и му го върна.

— Но Анатолий би искал вие да…

— Да, би — тихо каза тя. — Но аз не искам това. Можете ли да си представите болката, която изпитва той всеки ден? Докато не бъде освободен, не ме интересува при какви условия живея. Вие би трябвало да ме разберете най-добре.

Двамата седяха тихо в малката стая, хванати за ръце. Когато започна да притъмнява, Хари осъзна, че в жилището няма осветление. Тя беше твърдо решена да сподели затвора на съпруга си. Показваше такова достойнство, че Хари се смути. Накрая г-жа Бабакова стана.

— Твърде много ви задържах, мистър Клифтън. Ще ви разбера, ако решите да не отидете в Русия, тъй като имате много за губене. И ако не го направите, имам само една молба — не казвайте нищо, докато не намеря някой, който е готов да изпълни задачата.