Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Как е възможно да го знаете? Клиентските сметки в Швейцария не са на име, а с номер! — изтърси Слоун.

— Не знаех. Но вие току-що потвърдихте най-лошите ми страхове, така че номерът ви не мина.

Слоун скочи от стола.

— Направих двайсет и три процента печалба за банката през последните десет месеца!

— И ако изчисленията ми са верни — отвърна Седрик, — сте направили още четирийсет и един процента за себе си през същия период. И имам чувството, че Шифнал Фарм щеше да е най-големият ви удар.

Слоун рухна на стола и на лицето му се изписа отчаяние.

— Но…

— Съжалявам, че трябва да ви съобщя неприятната новина — продължи Седрик, — но тази сделка за вашия швейцарски клиент няма да се осъществи, защото преди няколко минути се обадих на мистър Вон от „Савилс“ и оттеглих офертата.

— Но можехме да изкараме огромна печалба от тази сделка — каза Слоун и погледна дръзко началника си. — Може би почти един милион паунда.

— Не мисля, че искахте да кажете „да изкараме“ — каза Седрик. — По-скоро имахте предвид „да изкарам“. Макар че рискувате пари на банката, а не свои собствени.

— Но вие знаете само половината от фактите.

— Мога да ви уверя, Слоун, че благодарение на мистър Суон знам всички факти.

Слоун бавно се надигна от стола си и изсъска:

— Вие сте един стар глупак. Нямате абсолютно никаква представа от модерно банково дело. Колкото по-скоро дадете път на някой по-млад, толкова по-добре.

— Несъмнено след време ще го направя — каза Седрик, докато се изправяше срещу противника си. — Но в едно съм сигурен. Този по-млад вече няма да сте вие.

— Ще съжалявате за това — каза Слоун, наведе се над бюрото и изгледа свирепо председателя.

— Не си губете времето да ме заплашвате, Слоун. Много по-опитни хора от вас са опитвали и са претърпели неуспех — каза Седрик, като повишаваше тон с всяка следваща дума. — Остава ви да направите само едно: да разчистите бюрото си и да напуснете в рамките на следващите трийсет минути, защото ако не го направите, лично ще изхвърля всичките ви вещи на улицата.

— Чакайте обаждане от адвокатите ми — почти извика Слоун, докато се обръщаше да си тръгне.

— Не мисля, освен ако не желаете да прекарате следващите няколко години в затвора, защото можете да сте сигурен, че ако този стар глупак съобщи за поведението ви на етичната комисия на Централната банка, никога вече няма да си намерите работа в Сити.

Слоун се обърна пребледнял и подобно на комарджия, на когото му е останал само един чип, реши да опита шанса си за последен път.

— Но аз още мога да спечеля състояние за банката, ако само…

— Двайсет и пет минути — почти извика и Седрик; едва се сдържаше. Залитна напред и се хвана за ръба на бюрото.

Слоун не помръдваше. Седрик отвори чекмеджето и извади шишенце с хапчета. Помъчи се да отвърти капачката, но изпусна шишенцето на бюрото. Двамата гледаха как то се търкулна и падна на пода. Седрик се опита да си налее вода, но вече нямаше сила да вдигне гарафата.

— По… мощ… — завалено каза той и погледна Слоун.

Слоун не помръдваше и го наблюдаваше внимателно.

Седрик залитна, направи крачка назад и падна тежко, задъхваше се. Слоун бавно заобиколи бюрото, без да откъсва поглед от председателя, който лежеше и се бореше за живота си. Вдигна шишенцето и отвъртя капачката. Седрик го зяпна невярващо, когато изсипа хапчетата на пода така, че той да не може да ги достигне. После избърса празното шишенце с кърпата си и го сложи в ръката на председателя.

Наведе се и се заслуша в дишането на Седрик — то едва се долавяше. Седрик се опита да вдигне глава, но можеше само да гледа безпомощно как Слоун събира от бюрото му листата, по които беше работил през последните двайсет и четири часа. Слоун се обърна и бавно се отдалечи, без да поглежда назад, избягваше погледа, който сякаш прогаряше дупки в него.

Излезе в коридора. Нямаше жива душа. Затвори тихо вратата и тръгна да търси секретарката. Шапката и палтото й не бяха на закачалката, така че предположи, че си е тръгнала. Опита се да запази спокойствие, докато вървеше по коридора, но на челото му беше избила пот и усещаше как сърцето му бие като лудо.

Спря за момент и се ослуша като хрътка, душеща за опасност. Реши да се подсигури и извика:

— Има ли някой?

Гласът му отекна от високия таван, сякаш се намираше в концертна зала. Отговор не последва. Слоун провери кабинетите на директорите един по един — всички бяха заключени. Никой на последния етаж освен Седрик не би се задържал на работа в шест часа в петък вечер. Слоун знаеше, че в сградата все още има младши служители, които не биха се осмелили да си тръгнат преди шефовете си, но никой от тях не би и помислил да досажда на председателя, а чистачките щяха да дойдат чак в пет сутринта в понеделник. Оставаше само нощният портиер Стенли, който нямаше да помръдне от удобния си стол на рецепцията, освен ако в сградата не избухне пожар.