Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Според патолога смъртта е настъпила около шест часа в петък вечер, така че вие трябва да сте последният, който го е видял жив.

— В такъв случай мога само да съжалявам, че срещата ни не продължи малко повече — каза Слоун.

— Наистина. Мистър Хардкасъл взе ли някакви хапчета, докато бяхте при него?

— Не. Макар всички да знаехме, че Седрик има проблеми със сърцето, той нарочно не вземаше лекарствата си пред членове на екипа.

— Странно, че хапчетата бяха пръснати по пода на кабинета му, а празното шишенце беше в ръката му. Защо не е успял да вземе поне едно?

Слоун премълча.

— А нощният портиер Стенли Дейвис ми каза, че сте се обадили в събота сутринта да попитате дали не е пристигнала пратка за вас.

— Да, обадих се. Трябваше ми един документ за среща, която беше насрочена за понеделник сутринта.

— Беше ли пристигнал?

— Да, но едва днес сутринта.

— Мистър Дейвис каза, че никога преди не сте се обаждали в събота сутринта.

Слоун не се хвана на въдицата и си премълча.

— Патологът издаде смъртен акт, според който мистър Хардкасъл е умрял от инфаркт, и не се съмнявам, че съдебният лекар ще потвърди заключението му.

Слоун пак не каза нищо.

— Мистър Слоун, мога ли да приема, че през следващите няколко дни ще бъдете на разположение, ако се наложи да ви задам още въпроси?

— Можете, макар че смятах утре да пътувам до Хъдърсфийлд, за да изкажа съболезнованията си на вдовицата на мистър Хардкасъл и да видя дали мога да й помогна по някакъв начин с уреждането на погребението.

— Колко мило от ваша страна. Е, мистър Слоун, остава ми да разпитам още един-двама души, след което ще ви оставя.

Слоун изчака инспектора да излезе от кабинета му и да затвори вратата, след което вдигна телефона.

— Искам документите готови за подпис до края на работния ден.

— В момента хората ми работят по тях, сър.

Второто обаждане на Слоун беше до Ралф Вон от „Савилс“, който изказа съболезнованията си, но не се впусна в подробности около разговора си със Седрик Хардкасъл в петък следобед.

— Нашите мисли също са със Седрик и семейството му — каза Слоун. — Но последното, което ми каза в петък вечерта, беше да се погрижа да приключа сделката за Шифнал Фарм.

— Несъмнено знаете, че той оттегли офертата на банката в петък следобед, което беше, меко казано, смущаващо.

— Това е било преди да успея да го запозная с всички подробности и знам, че той възнамеряваше веднага да ви се обади днес сутринта.

— В такъв случай съм склонен да продължа крайния срок с още една седмица, но не повече — наблегна Вон.

— Много мило от ваша страна, Ралф. Можете да сте сигурен, че депозитът от сто и шейсет хиляди ще бъде при вас още днес и ще трябва само да чакаме дали някой няма да предложи по-висока цена.

— Не мога да си представя, че ще се намери такъв — каза Вон. — Но трябва да попитам дали имате правомощията да правите оферта за милион и шестстотин хиляди от името на банката.

— Мой дълг е да се погрижа последното желание на Седрик да бъде изпълнено — каза Слоун и затвори телефона.

Третото и четвъртото му обаждане бяха до двамата най-големи акционери на банката, които казаха, че биха го подкрепили, но само ако мисис Хардкасъл направи същото.

— Документите ще са на бюрото ви за подпис до края на работния ден утре — увери ги той.

Петото обаждане на Слоун беше до „Банка на Цюрих“ в Швейцария.

Сутринта Себ се обади на майка си от офиса и й съобщи новината.

— Ужасно съжалявам — каза Ема. — Знам колко много се възхищаваше на Седрик.

— Все си мисля, че дните ми във „Фартингс“ са преброени, особено ако мястото на Седрик се заеме от Ейдриън Слоун.

— Просто недей да вириш глава и помни, че е много трудно да изхвърлиш човек, който си върши работата добре.

— Личи си, че не познаваш Слоун. Той би изхвърлил Уелингтън на сутринта преди битката при Ватерлоо, ако това му гарантира, че ще стане генерал.

— Не забравяй, че Рос Бюканан е все още заместник-председател на борда и най-вероятно също ще се кандидатира за мястото на Седрик.

— Дано да си права — каза Себ.

— Сигурна съм, че Седрик е държал Рос в течение на действията на Слоун. И ми кажи кога и къде ще е погребението — двамата с баща ти искаме да присъстваме.

— Съжалявам, че ви безпокоя в подобен момент, мисис Хардкасъл, но и двамата знаем, че Седрик не би очаквал нещо друго от мен.

Берил Хардкасъл се уви плътно във вълнения си шал и се облегна назад, като почти изчезна в голямото кожено кресло, и прошепна: