Джеффри Арчер - По-силно от меча

— В това има почти елемент на гръцка трагедия — каза Сам. — Е, значи с малко късмет Слоун няма да го има, когато се върнеш на работа в понеделник.

— Почти със сигурност, защото Седрик ми каза, че първата ми работа сутринта е да се явя в кабинета му.

— Мислиш ли, че ще получиш мястото на Слоун? — попита Сам, докато таксито излизаше на магистралата.

— Възможно е. Но по всяка вероятност ще е временно назначение, докато Седрик намери някой по-опитен.

— Но щом си успял да разплетеш историята с Шифнал, може и да не си направи труда да търси друг.

— Това също е възможно и не бих се изненадал, ако в понеделник ми се наложи отново да хващам влака за Шрусбъри. Не трябваше ли да завием наляво по колелото?

— Не, надясно — разсмя се Сам. — Не забравяй, че сме на континента. — Тя се обърна към Себ, който се беше вкопчил в облегалката на предната седалка, и сложи ръка на коляното му. — Извинявай. Понякога забравям за онази ужасна катастрофа.

— Добре съм — каза Себ.

— Този мистър Суон ми харесва. Може би няма да е зле да го задържиш на твоя страна.

— Седрик е на същото мнение. И ако всичко се нареди, вероятно ще построи зала на училището му — каза Себ, докато влизаха в предградията.

— Предполагам, че ще отседнем в „Амстел“? — каза Сам, когато пред тях се появи луксозният петзвезден хотел край река Амстел.

— Не, това ще трябва да почака, докато не стана шеф на банката. Дотогава ще се задоволим с еднозвездния „Пансион Дьо Канал“, популярен сред многообещаващите млади бизнесмени. Ето го.

Таксито вече спираше пред малък пансион, сврян между магазин за плодове и зеленчуци и индонезийски ресторант. Сам се усмихна и каза:

— Много по-добре е от „Амстел“.

След като се регистрираха, Себ помъкна багажа им до горния етаж, тъй като пансионът нямаше нито асансьор, нито носач. Отключи вратата на стаята и запали лампата.

— Същински палат — заяви Сам.

Себ не можеше да повярва колко малка е стаята. Едва имаше място да застанат прави от двете страни на двойното легло.

— Много съжалявам — рече той. — Така ми се искаше уикендът да е перфектен.

Сам го прегърна.

— Понякога си такъв глупчо… Уикендът е перфектен. Предпочитам да сме млади и многообещаващи. Така има нещо, което да очакваме с нетърпение.

Себ се просна на леглото.

— Аз знам какво очаквам с нетърпение.

— Посещение в Райксмузеум ли? — предположи Сам.

— Искали сте да ме видите? — каза Слоун, след като влезе в кабинета на председателя. Не изчака да му предложат да седне.

Седрик погледна шефа на отдел „Недвижими имоти“, но не се усмихна.

— Току-що приключих с четенето на месечния ви отчет.

— Две цяло и два процента ръст спрямо предишния месец — напомни му Слоун.

— Много впечатляващо. Но се питам дали не бихте се справили още по-добре, ако…

— Ако какво, господин председател? — рязко попита Слоун.

— Ако в отчета ви беше включена и Шифнал Фарм — каза Седрик и взе брошурата от бюрото си.

— Шифнал Фарм ли? Сигурен ли сте, че това е някой от моите имоти, а не на Клифтън? — попита Слоун и нервно докосна възела на вратовръзката си.

— Абсолютно сигурен съм, че е от вашите, Слоун. Не съм сигурен обаче дали е на банката.

— Накъде биете? — попита Слоун, който внезапно зае отбранителна позиция.

— Току-що говорих с Ралф Вон, старши съдружник в „Савилс“. Той потвърди, че сте предложили милион и шестстотин хиляди за имота, като банката е гарант.

Слоун се размърда неспокойно.

— Напълно прав сте, господин председател, но тъй като сделката не е приключена, няма да получите всичките подробности, докато не ви пратя следващия си месечен отчет.

— Една от подробностите, която ще се наложи да ми обясните, е защо сметката е регистрирана на клиент в Цюрих.

— А, да — каза Слоун. — Съвсем прав сте, действаме от името на швейцарски клиент, който предпочита да запази анонимност, но банката взема три процента комисиона за всяка сделка, която извършваме за конкретния клиент.

— И не ми се наложи да се ровя много — каза Седрик и потупа купчината листа на бюрото пред себе си, — за да открия, че въпросният клиент е извършил други шест трансакции през последната година и си е докарал доста добра печалба.

— Но нали това е работата на отдела ми! — запротестира Слоун. — Да носим печалба на клиентите си, като в същото време прибираме добра комисиона за банката!

— Точно така — каза Седрик, като се мъчеше да запази спокойствие. — Жалко само, че сметката на швейцарския ни клиент е на ваше име.