Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Не, предпочитам да се срещнем при училището — развълнувано каза Суон. — Така ще мога да ви покажа какво сме замислили.

— Чудесна идея, но за съжаление съм в Шифнал само за малко. Довечера трябва да съм обратно в Лондон.

— Тогава ще дойда веднага. Какво ще кажете да се видим при портала след десет минути?

— Очаквам ви с нетърпение — каза Себ, затвори и бързо се върна при училището. Не му се наложи да чака дълго, преди да забележи хилав на вид джентълмен, който вървеше бавно към него, като се подпираше на бастун.

След като Себ се представи, Суон каза:

— Тъй като имате малко време, мистър Клифтън, предлагам ви да идем направо в Мемориалната зала, където ще ви покажа архитектурните планове за новия театър и ще отговоря на всичките ви въпроси.

Себ последва стареца през училищния портал и през двора в залата, където изслуша лекцията му колко е важно младежите да имат свой театър и колко благоприятно би се отразило това на местните жители.

Докато Суон продължаваше да говори ентусиазирано за проекта, Себ внимателно разгледа подробните архитектурни чертежи, окачени по стените.

— Както виждате, мистър Клифтън, макар че ще има авансцена, отзад ще разполагаме с достатъчно място за реквизита и актьорите по крилата няма да се блъскат, а ако успея да събера цялата сума, момчетата и момичетата ще си имат отделни гримьорни. — Суон отстъпи назад. — Мечтата на живота ми — призна той. — И се надявам да я видя осъществена, преди да умра. Но мога ли да попитам защо банката ви проявява интерес към такъв малък проект в Шифнал?

— В момента купуваме имоти в района от името на клиенти, които искат да се възползват от последните данъчни инициативи на правителството. Даваме си сметка, че това едва ли ще е особено популярно в селото, затова решихме да подкрепим някои местни проекти.

— И Шифнал Фарм ли влиза в тези имоти?

Себ остана изненадан от въпроса на Суон и му трябваше известно време да се окопити.

— Не, запознахме се с имота на мистър Колингуд и в крайна сметка решихме, че цената е силно завишена.

— Как мислите, мистър Клифтън, колко деца съм изучил през живота си?

— Нямам представа — отвърна озадаченият Себ.

— Повече от три хиляди, така че много добре знам кога някой се опитва да хитрува, като разказва само половината от историята.

— Не съм сигурен, че ви разбирам, сър.

— Много добре ме разбирате, мистър Клифтън. Истината е, че сте дошли да душите и моят театър изобщо не ви интересува. Искате да разберете защо някой е готов да плати милион и шестстотин хиляди паунда за Шифнал Фарм, когато никой друг не предлага цена, доближаваща поне малко до тази. Прав ли съм?

— Да — призна Себ. — И ако знаех отговора на този въпрос, банката ми определено би дарила значителна сума за вашия нов театър.

— Когато остареете, мистър Клифтън, а това един ден ще стане, ще откриете, че разполагате със свободно време, особено ако сте имали активен и смислен живот. Така че когато някой предложи толкова много за Шифнал Фарм, любопитството ми надделя и реших да се опитам да разбера каква е причината. Като всеки добър детектив, започнах да търся улики и мога да ви кажа, че след половин година съвестна работа и разследване дори на най-малко вероятните следи вече зная много добре защо някой е склонен да плати исканата цена за Шифнал Фарм.

Себ усети как сърцето му заблъска в гърдите.

— И ако искате да научите какво открих, няма да направите просто значително дарение за училищния театър, а ще финансирате целия проект.

— Ами ако грешите?

— Това е риск, който ще трябва да поемете, мистър Клифтън, защото приемането на оферти приключва след два дни.

— В такъв случай вие също трябва да поемете риск — каза Себ, — защото няма да отделя над осем хиляди паунда, освен и докато не се окаже, че сте прав.

— Преди да се съглася с това, искам да ви задам един въпрос.

— Разбира се — каза Себ.

— Случайно да сте роднина на Хари Клифтън, писателя?

— Да, той ми е баща.

— Стори ми се, че видях прилика. Макар че не съм чел нито една негова книга, следя с огромен интерес кампанията му за освобождаването на Анатолий Бабаков и щом Хари Клифтън е ваш баща, това ми е достатъчно.

— Благодаря, сър — каза Себ.

— А сега сядайте, млади човече, защото времето е срещу нас.

Себ кацна на ръба на сцената и Суон бавно и подробно го запозна със съвестното разследване, което бе провел през последните шест месеца и което го бе довело до едно-единствено заключение. Заключение, в което Себ не можеше да открие недостатък. Той скочи от сцената.